Red and white rose [✔]

53

Поредната леко хладна сутрин се появи отново. Съвсем лек ветрец танцуваше ту тук, ту там.

Шумът от препускащите коли, стигаше до всяко едно ухо, на минувачите.

Слънцето което светеше от небесата, огряваше цялата тази картина със своите лъчи.

Колата на Чонгкук, отново паркира на паркинга на болницата. Момчето излезе от своето превозно средство, а в едната си ръка държеше плик.

Започна да върви към входа на сградата. Както и преди, той извървя нужния път до стаята на Техьонг, а щом бе пред нея, натисна дръжката на вратата и влезе в стаята.

Все така, на леглото в малкото помещение, Техьонг лежеше с маската на лицето му и системите по ръцете му.

Чонгкук затвори вратата след себе си и вяло се усмихна.

- Добро утро, Те. - поздрави Кук и бавно се придвижи до леглото на сивокоското. Седна на стола намиращ се до предмета за спане и седна на него. - Донесох ти нещичко. - Чон отвори плика и извади една книга. - Вчера вечерта, говорех с Йон. Тя ми спомена, че обичаш да четеш. Затова реших да ти донеса една от любимите си книги и да ти почета.

Чонгкук разтвори внимателно книгата и започна да чете на глас, всяка една написана дума в нея.

***

Беше се минал, около час. Чон, все още четеше и едната му ръка, държеше тази на спящото момче.

Вратата на стаята се отвори и през нея влязоха родителите на Техьонг.

Чонгкук въздъхна тежко и се изправи от мястото си. Какво очакваше? Да има спокоен ден, в който да е до гаджето си ли? Нямаше как да стане.

- Ти, какво правиш тук? - тросна се Да Ин. - Колко пъти, човек трябва да ти повтори едно нещо?

- И аз се радвам да Ви видя, госпожи Ким. - Кук се поклони в знак на уважение, дори те да не го заслужаваха.

- Колко нагло само. - кръстоса ръце Да Ин.

- Да Ин, мисля че трябва да се успокоиш. - помоли Те Хо.

- Ще се успокоя, когато това момче напусне живата на сина ни. - докато говореше, не пропусна да посочи Чонгкук с пръст.

- Нищо нередно не съм сторил. - започна да говори Чон. - Това което се опитвам да направя е, да помогна на сина ви, по - често да показва своята усмивка, както и сега да се възстанови.

- Да се възстанови, след като ти го вкара в беля за пореден път. - заяде се госпожа Ким.

Брюнетът стисна ръката си в юмрук, както и стисна и зъбите си. Беше готов да се развика, но гнева му бързо напусна тялото му, след като машината, която отчиташе пулса на Техьонг, започна да пищи силно.

Погледите и на тримата се обърнаха към лежащото момче. Те имаше затруднения в дишането си и тялото му трепереше.

Чонгкук, отиде до своя приятел и постави ръце на раменете му.

- Те. Те! Техьонг! - викаше вече Кук. Но момчето не се събуждаше, а продължаваше да бъде в тази паника. - Какво стоите и гледате, извикайте доктор! - обърна се към родителите на Ким.

Господин и госпожа Ким излязоха от стаята, търсейки доктор, който да може да помогне на сина им.

***

Чонгкук, Да Ин и Те Хо, седяха на столовете пред вратата на стаята в която беше Те и чакаха доктора, който го преглеждаше, да излезе.

Ръцете на Чон не спираха да треперят, а единия му крак не можеше да стои мирно. Само потропваше с него.

След още няколко минути, прекарани в паника, вратата на Ким се отвори.

Чон, госпожа и господин Ким се изправиха от местата си, като се приближиха към доктора.

- Е, как е той докторе? - попита Те Хо.

- Няма за какво да се притеснявате. Тези неща понякога се случват. Получил е нещо, като малка паник атака. Слава богу не попадна в кома. Надяваме се скоро да се събуди. - обясни доктора.

- Наистина ли? - попита с широко отворени очи Чон.

- Да. Само, когато го посещавате, не правете неща, от които можете да накарате адреналина на пациента да се повиши.

И тримата кимнаха, за да покажат на доктора, че са разбрали, казанато от него.

Чонгкук се отдалечи на определено разстояние от родителите на Те и извади телефона си.

Веднага трябваше да се обади на Кий и Йон, за да им каже добрата новина.