Red and white rose [✔]

33

Ден като ден. Действия като действия. Всичко минаваше по един начин. Просто ежедневието на всеки човек в неговата лента на живота.

Все същата пътека. Позната пътека водеща към сградата в която повечето тийнейджъри ходеха, защото бяха задължени.

Техьонг отново вървеше по нея. Бавно, като главата му гледаше надолу. Съвсем малко поглеждаше в друга точка.

В ушите си беше сложил слушалките, от които звучеше любимата му песен. Песен която често му помагаше да мисли. Особено, когато ставаше на въпрос за нещо важно.

А, в главата му не спираше да се върти спора му с Йон. Нейните думи. Всичко което тя бе казала.

Какво точно трябваше да стори? Да направи нужното или тово което той желаеше.

***

Щом беше пред портите на самата училищна сграда, Те изобщо бе забравил, че трябваше да отвори вратите преди да влезе и се удари в тях.

Започна деня си доста добре. Но проблема бе, че не само това го сполетя.

Днес просто не беше неговия ден. Беше забравил, че има тест по математика и знаеше, че нищо не бе направил. Имаше изпитване по история, чийто урок не знаеше и му завъртяха една сладка двойка в дневничето.

Час по физика. Никакво внимание.

- Ким, какъв е отговора на тази задача?

Реакция от сивокосото момче, нямаше.

- Ким? - попита отново учителката.

Пак мълчание. Жената се ядоса и отиде до чина на младото момче, като удари с ръце по дървения мебел.

Най - сетне, това момче успя да се свести и да види леко ядосаната госпожа, която седеше пред него.

- Д - да госпожо? - попита притеснено той.

- Дете, викам те за трети път. Къде си се отнесъл? - жената се върна на мястото си пред дъската. - Кажи ми отговора на тази задача. Цял час говорим за решаването на този тип задачи и прилагането на формулите.

Техьонг се вгледа хубаво в дъската и в самата задача. Но не знаеше отговора. Все пак нищо не беше чул от целия урок.