Red and white rose [✔]

50

Чон вдигна главата си и очите му се разшириха, виждайки мъж насочил пистолет към тях.

И този мъж не беше, кой да е друг, а Такакура.

Той зареди пистолета си и натисна спусъка му.

Куршумът започна да лети към двете момчета. Кук затегна захвата на прегръдката си и се завъртя на другата страна, така че да избегне летящия към тях куршум.

Техьонг, се отдели от своя партньор и насочи погледа си към Такакура.

- Такакура! - процеди през зъби брюнета.

Чонгкук извади пистолета си от задната част на панталона си. Зареди го и след това го насочи към възрастния мъж.

- Мина време, Чон. - заговори с дрезгавия си глас, Хиро.

- Надявах се, да си умрял някъде. - Кук показа своята половинчата усмивка.

Изражението на лицето на Такакура, стана сериозно.

- Да видим, колко точно ще държиш тази усмивка на лицето си. - Хиро изпука врата си, а после щракна с пръсти.

Шест мъже, облечени в черно се появиха. По трима от двете страни на мафиота.

- Нека си поиграем, Чон.

Мъжете извадиха пистолетите си, като ги насочиха към младежите.

Чонгкук застана пред по - малкото момче.

- Стой зад мен! Аз ще се оправя с тези. - говореше с октава по - ниско Кук.

Престрелката започна. От всички страни летяха куршуми. Обаче Чон, успяваше да ги отбегне.

Брюнетът повали един от мъжете на Такакура. Щом тялото на въпросния мъж падна на земята, Техьонг се възползва и взе пистолета от ръцете му.

След това сивокоското застана до Кук, като гърбовете им се допираха.

- Какво си мислиш, че правиш? - попита леко задъхано Кук.

- Помагам ти. Няма да те оставя да се справяш с това сам. - Техьонг, отговори без да се замисля в думите си.

- Луд ли си? Още не си готов за това. - Кук го погледна с периферното си зрение.