Red and white rose [✔]

10

Техьонг и Че Йон се бяха срещнали по - рано, преди да стане време да ходят на училище, за да може младежът да разкаже случката си от предишния и интересен ден.

- Той наистина ли е стрелял по онези мъже? - попита изненадано и в същото време въодушевено Йон.

- Хохо, той не само стреля по тях, той направо ги застреля! Той уби човек Йон. Даже не един.

- Леле, не вярвах, че този голям задник, може да бъде толкова смел и...готин!

- Моля?!

- Нищо, нищо! Няма да ти крада мъжа, дишай спокойно! - намигна му игриво младото момиче.

- Момиче, кога ще спреш с това?! - попита леко ядосано Те.

Че вдигна ръкава си и погледна часовника на ръката си.

- Точно в няма да стане и никога часа. - започне да се смее тя.

- Ха, ха, ха! Забавно!

- Знам, нали! - започна да подмята косите си Че. - Добре остави това, какво още станa, след като се качихте в колата и той те закара до вас?

- Ами..., той пак ми се подигра.

- Чакай! Как?

Те спря на място и приятелката му го последва. Ким я хвана за раменете и погледна към белите облаци в небето, сякаш си спомняше и спомена щеше да се появи в небето.

- Какво правиш Те?

- Спомням си случката.

- Ааа...мо...- момичето беше прекъсното от гласа на приятеля си.

- Тихо! Гледай с мен!

~ Ретроспекция ~

Кук шофираше в посоката към имението на по - малкото момче.

Щом стигна дестинацията си, двамата излязоха заедно от превозното средство.

Те се обърна към Чон и се усмихна съвсем леко.

- Благодаря ти, че ме докара!

- Няма за какво Госпожичке! - усмихна се половинчато Кук.

Брюнета щеше да се качи отново в колата, когато Ким го спря.

- Моля те, пази се по пътя за дома!

Чон се усмихна леко.