Red and white rose [✔]

7

- Техьонг, събуди се! - започна да говори миличко майка му, в опит да го събуди.

Младият Ким лежеше по корем и измрънка недовлно, слагайки възглавницата си върху главата си.

- Какво искаш, майко? Нали днес нямаше да ходя на училище? - говореше той с дълбокия си и дрезгав сутрешен глас.

- Така е, но ще ни се наложи да посетим за мъничко новото ти училище. Трябва да се срещнеш с директора, да вземеш униформата и учебниците си.

- Ох... - изпъшка недоволно Техьонг.

- Хайде, голямо бебе, ставай! Трябва да сме в девет часа там. Закуската ти е готова и те чака в трепезарията.

В отговор младото момче само и измрънка за пореден път.

Майка му се усмихна топло и поклати глава наляво - надясно. След това излезе от стаята, за да остави детето си, да се оправи на спокойствие.

Главата на Те, все още беше под меката му възглавница. Изпод нея се чу доста тежка въздишка.

Опита се да се обърне по гръб, но вместо това завърши падайки на земята.

- Ох! - Ким се изправи в седнало положение и разтърка удареното място, което се намираше на гърба му. - Страхотно започвам деня си.

***

Щом цялото семейстов беше готово с оправянето си, потеглиха към голямото и престижно училище, което беше прочуто из целия град. ,,Rose high school".

Училището на розите. Много хора се чудеха, защо тази гимназия носеше такова странно име.

Създателката на тази гимназия, носела името Розе. Тя създала това училище с цел в него да могат да учат всички деца с...нека го кажем...по - големи възможности от някои. С други думи, ако си богат си за там. И ако си богат си и красиво цвете, а какво по - красиво от кралицата на цветята - розата.

Дискриминация. Така го наричаше Те. Той не разбираше, защо хората не можеха да се приемат за равни. Какво значение имаше това колко пари имаш, колко си умен, каква сексуалност си, пол, раса? Особено го дразбеше това, че богатите се сравняваха понякога с любимото му цвете - розата, което цвете често му носеше усмивка на лице.

Но светът просто беше устроен така. Или може би така беше устроен човешкият ум.

***

Вече пред големите порти на училището, семейство Ким влезе с бодра крачка в големия двор.

Вървяха в посока към входа на сградата. След което поеха в посока към кабинета на директора.

Директорът ги посреща топло и обясни на сивокосото момче това което щеше да го очаква в новото му училище.

Даде му големия плик пълен с учебниците, които той щеше да използва през тази учебна година.

Беше приготвил и няколко номера от мъжката униформа, които Ким трябваше да пробва и да вземе, тази която бе най - удобна за него.

Когато бяха готови с разговора, семейство Ким напуснаха кабинета и се запътиха към колата им.

Щом краката им отново стъпиха на зелената трева в големия двор, очите на Техьонг съзряха позната фигура, седящя до масивните стени, направени от камък или още оградата на училищната сграда.

- И той ли е тук? - попита сам себе си Ким, като спря на пътечката направена от камъни, водещя към големите порти. - О, вярно понякога, той и Джимин идват тук през свободното си време! - сети се той.

Чонгкук седеше подпрян на стената. Носеше красива сива риза направена от нежен, но тънък плат, черни скъсани дънки и за да го топли поне малко - дълъг тъмносин шлифер, който беше разкопчан. Краката му бяха обути в черни обувки.

Пред него седеше момиче. Тя му подаде бял плик с писмо в него.

На лицето на Чон се появи половинчата усмивка.

- Ако това е писмо в което признаваш чувствата си към мен, по - добре го задръж за себе си!

След това Кук, мина покрай нея и излезе от двора.

- Какъв му е проблема? - запита се Ким. - Защо поне не й даде шанс?

Изведнъж до ушите му достигнаха гласове, идващи иззад него.

- Тя призна на Червената роза.

- Тя се опита да признае любовта си към бодливата роза.

- Знаех си, че ще бъде отхвърлена. Все пак говорим за Чон Чонгкук - Червената роза на това училище. Бодливата роза, разбиваща повечето сърца. Сърцето му е толкова ледено. Няма нищо общо с брат му. Бялата роза на училището. Розата носеща усмивки и често даваща шанс.

Говореха без да се притесняват учениците.

- Червената и Бялата роза ли? - зачуди се Техьонг.