Red and white rose [✔]

35

Хубава и приятна сутрин. Слънцето бавно навлизаше през прозорците на всяка една сграда, нарушавайки спокойствието на все още спящите хора.

В имението на Ким, Йон седеше на един стол в стаята на младия наследник, гледайки през прозореца.

Докато Техьонг, той все още спеше и от време на време похъркваше. Нека да пропуснем много рошавата му коса, лигата която се опитваше да избяга и леката миризма на алкохол по дрехите му.

Че стана от мястото си и се разтегна хубаво. Отиде до леглото на Те и съвсем леко му удари шамар.

- Време е да ставаш спяща главо! - каза тя с лигав глас.

Ким се размърда и след което, просто падна от леглото си. Изохка и се изправи в седнало положение. Започна да се оглежда във всички посоки.

- Какво стана? Къде съм? Защо ме боли глава? - питаше с полузатворени очи.

- Падна от леглото. У дома в стаята си. И вчера се напи. - отговори момичето на всеки един негов въпрос.

Те се размърда банво и най - сетне стана от пода.

- Колко е часът? - разроши косата си.

- Имаш половин час да стигнеш до училище. - каза Йон.

- Аха, ясно. - мина минута - Чакай! Какво?! - извика Ким и започна да тича из цялото имение, за да се оправи. - Защо не ме събуди по - рано?

- За да ти е за урок, че не бива да се напиваш! - каза троснато Йон. - Знаеш, че мразя като правиш така.

Техьонг се спря на едно място.

- Знам, но...просто имах нужда.

- Ще трябва да спреш да държиш тези чувства в себе си. - тя вече знаеше причината.

Момчето не каза нищо, а продължи да се оправя за деня.

***

Училищният ден започна. Учениците бързаха да влязат в стаята в която имаха час.

Техьонг разбира се закъсня. Беше влязал в самата сграда, когато се срещна с Чонгкук. Те се опита да отбегне Кук.

- Дано не ме види. Дано не ме види. - говореше под носа си Ким.

- Добре ли си? Вчера беше доста пиян. - засмя се. - Сигурно те боли доста главата?

- Мамка му - каза, така че само той да го чуе. - Само, за да ме дразниш ли дойде? - ядоса се Ким.

- Добре де. Но, добре ли си?

- Какво те интересува това?

***

В същото време Джимин вървеше по коридора на училището. В ръцете си носеше бели рози. Неговите любими.

С този малък букет, русокоското имаше желание да се извини на Техьонг за действията си от предишния ден.

- Ще му дам този красив букет рози. След което ще му се извиня и ще го поканя на приятна среща за двама. - говореше с усмивка той, докато гледаше розите.

Обаче кръвта му кипна щом видя за пореден път Техьонг да разговаря с брат му.

- Следващият път не се напивай така. - погали главата му Кук.

По бузите на Ким се появи руменина, която беше доста забележима.

Пак стисна силно крайчетата на розичките, леко прекъшвайки ги.

С малко по - голяма крачка и яд, който навлизаше в тялото му и пълнеше вените му, той тръгна към двете момчета, хващайки ръката на сивокоското.

Започна да го дърпа към една от стаите в училището които не се използваха.

Бутна го в стаята в която бе избрал и затвори вратата с гръм и трясък. Започна да върви към бавно към другото момче в стаята.

- Джимин, какво има? Защо се държиш така? - Ким започна да върви бавно назад и се опря в бюрото предназначено за учителя.

Джимин не спря да върви и притисна по - малкото момче в дървения мебел.

- Аз не ти ли казах нещо преди? - погледна го ядосано.

- Джимин...

Пак хвана косата на Те и я изтегли назад.

- Ако пак се доближиш до него, ще направя нещо, което никога няма да забравиш! - каза през зъби, а след което леко захапа бялата кожа на врата на сивокосото момче. Направи ново синьо - лилаво петно, но този път по - голямо от предишното. Отдели се от него и се спря пред вратата. - Пак ще се засечем Те. И не забравяй, че си само мой.

Ким остана сам в стаята и се свлече по бюрото, докато не седна не земята. Придърпа коленете си и започна да хлипа.