Red and white rose [✔]

15

~ 1 month later ~

Денят беше пред своя край. Небето беше оцветено в най - различни цветове. Слънцето бавно се скриваше и правеше път на луната, за да покаже своята вълшебна сила.

В имението на Пак Сун Ги беше доста тихо, но въпреки това прислугата беше доста заета. Не спираше да щъка из всяка част на големия дом.

На втория етаж в дясното крило, имаше стая в която се оправяше момче.

Чон Чонгкук се приготвяше да се впусне отново в опасните игри в които често беше играч.

Младото момче тъкмо беше излязло от банята. Около кръста си имаше само една бяла хавлия, която прикриваше интимните части от тялото му.

Малки капчици вода се стичаха от кафявите му кичури коса, като падаха по оформеното му тяло и правеха мокри пътечки.

Брюнетът застана пред гардероба си, като отвори едната от вратите. Започна да разглежда дрехите които бяха закачени на закачалките и чакащи само да бъдат облечени.

Бавно прокара пръстите си по меката плат, докато не избра, какво днес щеше да краси тялото му.

Избора му беше, изчистени черни, но стегнати дънки, мека и копринена черна риза и за завършек, сиво сако.

Щом подсуши цялото си тяло и обелече дрехите, застана пред голято огледало, намиращо се между двете врати на гардероба му.

Бавно среса косата си и я оправи така, че да му харесва. Не забрави и да се пръсне с прекрасния си парфюм, ухаещ на рози и жасмин.

Когато шишенцето беше оставено на скрина му, в стаята му влезе господин Пак, без дори да благоволи да почука.

- Чонгкук... - започна Сун Ги.

- Има нещо наречено ,,чукане на вратата" преди да влезеш в чужда стая. - заяде се Кук.

- Чонгкук, искам тази вечер да присъстваш на вечерята!

- Хайде пак се почва. - Чонгкук говореше раздразнено, докато закопчаваше едно по едно копчетата на сакото си. - Колко пъти трябва да Ви обяснявам господин Пак, че аз нямам желание да оставам на тези глупави вечери?!

- Ще е нужно днес да останеш! - заговори сериозно Сун Ги.

- И защо? - кръстоса ръцете си Чон като се обърне вече към възрастният мъж в стаята.