Red and white rose [✔]

39

Беше минало обед. Слънцето не грееше особено силно. То бе скрито от непослушните, леко сиви облаци.

Чонгкук излезе от дома си. Оправи малко синия си шлифер и извади ключовете на колата си.

Започна да крачи към нея, а след което я отключи. Влезе в превозното средство и се настани зад волана.

Запали колата и потегли към училището. Не му се седеше у дома, защото щеше да има за компания господин Пак.

Стигайки до едни светофар, светлината заблестя в червено. Поршето на Кук се спря.

Докато чакаше мина с ръка през косата си и погледа му се застопори на огледалото.

Чон забеляза колата която бе зад него. Чудеше се, дали това не бяха хората на Такакура.

Имаше само един начин да разбере, но трябваше зелената светлина да светне.

1...2...3 и тя светна. Брюнетът започна отново да шофира, като поглеждаше и в огледалото, за да се увери, дали колата го следеше.

Така и се оказа. Чон бе прав. Момчето леко отклони пътя си от училището. Реши малко да си поиграе с тях.

Започна да обикаля някои от улиците, докато не го изгубят от поглед.

Отне му повече време от обикновено, но все пак се отърва от хората на Такакура. Или поне така си мислеше.

Кук обърна волана и пак потегли по пътя водещ към училището му.

Донякъде и той самият искаше да отиде в онази сграда. Сун Ги не бе единствената причина.

След разговора си Кий, момчето се бе замисло добре върху думите на младия хакер.

Трябваше да говори с Техьонг и може би да му сподели за това, колко объркан се чувстваше всъщност.

Не след дълго брюнетът бе пред портите на голямата училищна сграда.

Излезе от колата си и я заключи. Закрачи към входа. Когато влезе в самата сграда, започна да се оглежда.

Учениците трябваше сега да са приключили с обедната си почивка.

В коридора все още се мотаеха някои от тези тийнейджъри, които често закъсняваха за часа си.

Обаче Кук забеляза и човекът който му трябваше. Техьонг също още не беше влязал в час.

Брюнетът отиде до сивокосото момче и го хвана за ръката.

- Какво по...Чонгкук? - изненадано заговори Те.