40

1.7K 222 65
                                    

Тъмна вечер се беше стоварила върху града Сеул. Луната и звездите бяха скрити. Вечерта беше студена, а улиците празни.

В края на града, в доста мрачен квартал, имаше голяма къща. Изглеждаща доста стара отвън.

Тази сграда беше забравена от всеки. Хората си мислеха, че е обитавана от призраци, защото чуваха писъци да идват оттам.

Вярно е, наистина се чуваха писъци. Писъците на жертвите на Такакура. Този човек, колко хора беше убил? Бройката не беше никак малка.

Сега най - голямата му жертва бе Чонгкук. Момчето което в този момент бе в ръцете му.

Завързано за стол с вериги. Ръце целите в кръв. Дишащ тежко. С половинчата усмивка на лицето си.

Усещаше ли болката? Усещаше я. Тогава, защо не плачеше? Защото не можеше. Не трябваше да бъде слаб пред японския мафиот. За него тази болка не беше нищо сравнение с тази на родителите му.

Тази вечер можеше да му се отвори възможност да убие Такакура и да отмъсти. Но ще можеше ли да се освободи?

В празната стая се разнесе звука на обувки. Обувки, които се приближава все повече и повече. Бавно идваха. Докато не стигнаха до Чон.

Хиро хвана с два пръста брадичката на момчето. Вдигна погледа му към него.

- Това лице. Толкова прилича на това на баща ти. - каза с леко раздразнено лице мафиота.

- Хах, дразни ли те? Да го виждаш, дори и след смъртта му? - заяде се Чон.

Такакура го удари с коляно в корема му. Чонгкук се задави, но не показа болка, а само се засмя тихо.

- Точно и заради това ще те убия. За да не го виждам повече. - заяви Хиро. - Май ти е забавно? Преди години не ти беше.

Лицето на брюнета се скова. Заприлича на статуя.

- Сега не се смееш. Защо? Да не би, да си спомни как убих родителите ти пред теб? Или за това как викаше и плачеше от нещата които ти причинявах? - сега беше ред на Хиро да покаже онази своя половинчата усмивка.

Възрастният мъж вдигна ръката си във въздуха. Щракна с пръсти. След около десет секунди върху тялото на Чон се изсипа голямо количество студена вода.

***

Техьонг беше в имението на Джимин. Бяха извикали Кий и Йон също.

Red and white rose [✔]Where stories live. Discover now