Поредният нов ден за Техьонг започна.
Те вървеше по пътека водеща към новото му училище, което му донасяше само рани по тялото.
Обаче поради ,,прекрасната" случка, която го сполетя предишния път, днес Те не беше с униформа.
За негово нещастие, униформата му беше съсипана. Хубавото беше, че родителите му работеха до късно и същевременно започваха работа рано, за да не видят състоянието на дрехата. Относно раните, Техьонг просто си каза, че бе паднал случайно по стълбите в училище.
***
Кракът на сивокоското мина прага на училищната сграда. Погледите на останалите ученици се стовариха върху него. Самодоволни усмивки се изписаха на лицата им.
Всеки започна да крачи към Ким, като се образува кръг от ученици.
- Ха, виж кой пак се появи! - започна да злорадства едно момиче.
- Да не би, да си мислиш, че като нарушиш правилата ще ти обърнем внимание?
- Не, явно униформата му се е съсипала след онзи ден. - започна да се смее момче.
- Горкият, заради това ще получи наказание!
Смях и подигравки се разнесоха навсякъде. Те нищо не казваше, само гледаше надолу.
Изведнъж се разнесе познатият глас на Чон.
- Техьонг!
Всички ученици замлъкнаха и насочиха вниманието си към брюнета. Кук имаше сериозно изразежие на лицето си и очите му придаваха страх на всеки ученик.
Ким вдигна погледа си нагоре и срещна погледа на Кук.
- Какво искаш? - попита го сивокоското.
- Ела с мен!
- Сега ли?
- Да, сега!
Техьонг си проправи път през тълпата от ученици и започна да върви към Чон.
След което Кук му каза да го последва. Двамата вървяха по големия коридор на първия етаж, докато не стигнаха една стая.
Чонгкук натисна дръжката на вратата и я отвори.
Пред очите им се разкри голяма стая. В нея имаше диван, масичка, телевизор, инструменти за свирене, както и други неща.
YOU ARE READING
Red and white rose [✔]
RomanceТехьонг трябваше да избере само едното от двете красиви цветя. Дали трябваше да избере човека, с който всички искаха той да бъде и да не може да бъде истински щастлив? Или да приеме предизвикателството и да избере човека, когото обичаше и този койт...