Red and white rose [✔]

9

Вечерята беше започнала. Всеки беше заел своето място на масата, а пред себе си имаше, вкусното първо ястие, приготвено за вечерята.

В единия край на масата седеше господин Пак. От лявата му страна седеше госпожа Ким, а от дясната господин Ким.

В другия край седеше Джимин. От дясната му страна седеше неговият така ,,любим" по - малък брат - Чонгкук. А от лявата му страна, седеше годеникът му - Техьонг.

Трите млади момчета се хранеха спокойно, докато родителите им обсъждаха техните си работи.

Джимин хвърляше по някой поглед на бъдещия си съпруг, докато другото момче, дори нямаше желание да го погледне.

Чонгкук се стараеше по - бързо да приключи с вечерята си, за да може да се махне.

- Техьонг, вълнуваш ли си за първия ти ден в новото ти училище? - попита Сун Ги, като насочи цялото си внимание към сивокосото момче.

Младият Ким остави прибора с който се хранеше и обърна погледа си към възрастният мъж в другия край на масата.

- Д - да...господин Пак. - каза Те с фалшива усмивка на лицето си, която бе забелязана само от Чон, който се усмихна половинчато.

- Предполагам се радваш, че ще можеш да прекарваш повече време с Джимин? - продължи с въпросите си господин Пак.

,,Разбира се, че не! Аз нямам желание и сега да съм с него." - бяха мислите на сивокосото момче.

Но той знаеше, че няма избор и трябва да отговори положително. Особено, когато родителите му се усмихваха, толкова топло.

Младият Ким преглътна буцата в гърлото си, която го спираше да говори и отговори на въпроса.

- Р - разбира се, че се...р - радвам...

- И аз се радвам, че ще имам възможността да те виждам всеки ден! - сподели Джимин, като хвана ръката на Те, която си почиваше спокойно на масата.

Двамата се загледаха в очите на другия. На лицето на русото момче беше грейнала, една нежна усмивка, докато на лицето на другото момче, се четеше само объркване.

Чонгкук остави празната си чашата в която допреди малко имаше червено вино. Изправи се от мястото си, като събра погледите на всички върху него.

- Моля, да ме извините! Имам малко работа и трябва да се приготвя за нея.

Щом каза това Чон излезе от стаята, без дори да чака позволението на господин Пак.