Red and white rose [✔]

30

Чувайки историята на приятеля си, Йон удари юмрука си в масата на която седяха в любимото си кафене.

- Този малък, шибан лимон! - каза тя през зъби.

- Лимон ли? - попита учудено Те. - Ти нямаш лимон в шоколада си.

- Говорех за Джимин, Тъпа главо. - погледна го тя ядосано.

Сивокоското се усмихна леко.

- Йон, не се ядосвай за това.

- Как да не...

- И без това ще живея с него някой ден. Ще трябва да се примиря. - каза той с тъжен глас.

- Но Техьонг, не може да се отказваш така лесно. - заяви Че.

- Няма за какво да се боря. Това е.

Че седеше и гледаше своя приятел, не разбирайки, какво се случваше с него.

- Това не е моят Те. Той се бореше до последно и не се оставяше така лесно да го мачкат. Къде е този Те?

- Този Те, го няма. Изчезна. Остана само слабият Те. - отговори Ким, като очите му започнаха да се насълзяват.

***

Чонгкук беше в стаята за тренировки в имението си. Прекара сутринта си там.

Искаше добре да помисли над някои неща. Неща които го мъчеха. Не беше сигурен какво се случваше с него, тези дни. И защо не можеше да се отърве от спомените, в които караше онази Госпожичка да плаче.

Защо усещаше, че малко му пукаше? Не можеше да си обясни това.

Вратата на стаята се отвори и влезе Джимин.

- Охо, братко! Значи тук си киснел, цяла сутрин. - обади се Пак.

- Че, защо? Да не би, да съм ти липсвал, тази сутрин? - усмихна се половинчато Кук.

- Няма шанс! Дойдох, за да те предопредя за нещо. - русокоското се приближи по - близо до малкото си братче. - Нямам желанието, да те виждам близо до годеника ми! Ако пак те видя около него, лично ще те разнищя!

Чонгкук започна да се смее от нищото.

- Чакай, не мога да си поема въздух. Какви са тези шеги? - Чон се хвана за стомаха, защото го заболя от многото смях.

- Не се шегувам кретенче! - Джимин хвана брат си за яката.

Брюнета мина с език по вътрешността на бузата си. След което и той хвана брат си за яката.

- Наистина ли ще се заяждаш с мен? - попита през зъби Чон.

- Не се страхувам от теб копеле! - продължи да се заяжда Пак.

- Наясно си, че мога да те направя на кайма, нали? - Кук вече гледаше брат си с кръвнишки поглед.

- И двамата спрете! - в стаята влезе Сун Ги. - Какво си мислите, че правите?

Двете момчета се пуснаха един от друг, като оправиха дрехите които носеха.

- Татко, той е виновен. Бърка се там където не му е работата. Опитва се да съблазни годеника ми. - каза Джимин, сякаш не беше виновен за нищо.

- Моля? - попита изненадано господин Пак.

- Пълни глупости! - ядоса се Кук. - Изобщо не ме интересува онази Госпожичка. Прави каквото си искаш с него.

- Щом така казваш. - започна Чим. - И ще те послушам. Ще правя това, което искам с него. - половинчата усмивка се изписа на лицето му.

Чонгкук се усети какво бе казал и тялото му започна да се пълни с гняв.

- Чонгкук, бих искал да стоиш настрана от Техьонг. - помоли го Сун Ги. - Не пречи на Джимин и бъдещия му съпруг да се опознаят.

Чон нищо не каза. Погледна брат си кръвнишки за последно и напусна стаята. Запъти се към своята стая и щом влезе в нея затвори вратата след себе си. Яда му беше твърде голям и той си го изкара на скрина, като го удари.

- Мамка му! - след което зарови ръце в косата си, опитвайки се да се успокои.