Red and white rose [✔]

25

Чонгкук паркира колата си пред имението на господин Пак.

Излезе от превозното средство и отиде от страната на Ким. Отвори вратата на колата и се загледа в все още спящото момче на седалката.

Леко се усмихна, а след което се наведе и взе на ръце спящата госпожичка.

- Бях забравил, че си и лек като момиче. - засмя се Кук.

Брюнетът започна да върви към входната врата. Когато беше вече пред нея, позвъня на звънеца.

- Ч - Чонгкук? - започна да се размърдва момчето в ръцете му.

- Вече си в безопасност. - каза тихо Чон.

Вратите на имението се отвориха. Чонгкук влезе през тях и бе посрещнат от притесненото си ,,семейство" и родителите на Те.

- Техьонг! - извика през сълзи, притеснената му майка.

Чонгкук пусна внимателно Ким, да стъпи на краката си и леко го придържаше, за да не падне.

- Те, добре ли си? - попита майка му, като застана пред него и сложи ръцете си, на бузите на лицето му.

Те въздъхва тежко.

- Да майко, всичко е наред! Спокойно!

Да Ин му се усмихна. Но после обърна погледа си към Чонгкук.

- Ти, заради теб ли стана всичко? - ядоса се госпожа Ким.

- Скъпа, моля те! - отиде до нея Те Хо.

- Мили, тихо! Синът ни пострада. Чонгкук ти ли си отговорен за това? - попита през сълзи тя.

Джимин седеше с баща си отстрани и гледаше цялата сценка. Но не му харесваше случващото се. Той просто знаеше, колко му бе трудно на Кук.

Чонгкук застана пред госпожа Ким и й се поклони.

- Съжалявам за случилото се госпожо Ким! Наистина съжалявам! Няма да се повтори! Обещавам Ви!

- О, да наистина няма, защото ти забранявам да се въртиш около сина ми! - каза през зъби Да Ин.

- Да Ин? - учуди се Те Хо.

- Майко, моля те! - опита се да я успокои той.

- Не, Техьонг! Ще стоиш настрана от него!

Чон се почувства неудобно. Очите му започнаха да шарят по пода, но накрая се изправи и проговори.

- Както поискате! - поклони й се и излезе от имението.

- Чонгкук, чакай! - извика Те. - Майко, защо си толкова груба?!

Сивокоското тръгна след по - голямото момче. Проследи го до задния двор.

Щом стигна до него го хвана за ръката силно.

- Чонгкук..., съжалявам за майка ми! Моля те, не я слушай! - говореше Те, докато се опитваше да държи сълзите си.

Кук издърпа злобно ръката си от тази на Ким.

- Какво искаш от мен?! Не разбираш ли, че трябва да стоиш далеч от мен?! Казах ти вече, нищо няма да стане! Просто спри да ми се мяркаш пред очите и да ми създаваш само проблеми! - развика се брюнета.

- Ч - Чонгкук...аз...моля те... - започна да плаче сивокоското.

- Спри да плачеш! Как може да си толкова слаб?! Отвръщава ме тази твоя слабост.

Това бяха последните думи на Чон, преди да отиде до колата си и да се качи в нея, като я запали, потегляйки на някъде.

Техьонг седеше неподвижно за момент. Толкова много го заболя от думите, които бе изрекъл Чонгкук по негов адрес.

Джимин излезе от имението. Огледа се за двете момчета, но успя да намери само, плачещия Техьонг.

Русокоското отиде до своя бъдещ съпруг и веднага го прегърна.

- Какво се случи? Защо плачеш? - така и не получи отговор, чуваше само силния плач на другото момче. - Хайде, нека влезем вътре, не искам да се разболееш!