Приятна сутрин, но малко по - хладна. Слънцето огряваше всичко наоколо. Чуваше се приятната песен на птичките.
Както всяка друга сутрин, улиците бяха препълнени с хора или коли. Всеки се бе запътил на някъде. Било то за работа или пък разходка, заради приятното време.
Чонгкук паркира колата си пред болницата. Излезе от превозното си средство и започна да върви към входа на сградата.
Вървеше бавно по коридора на първия етаж. Около него минаваха сестри и доктори, бързащи да помогнат на поредния живот изпаднал в опасност.
Щом стигна стълбите водещи към втория етаж, започна да ги изкачва една по една.
Последната стълба бе изкачена, а погледа на брюнета започна да шари по номерацията на всяка една стая, докато не види номера на стаята, в която бе настанен Техьонг.
Когато я стигна, на столовете пред въпросната стая, го чакаха Йон и Кий.
Момичето видя идващия Чонгкук и бързо се изправи. Отиде до него и заговори.
- Разбрах от Кий, какво е станало вчера. - гласа й беше тих, а очите й, които наблюдаваха Чон бяха притеснени, както и изморени.
- Съжалявам, че не ви се обадих, щом всичко се случи...,но нямах тази възможност. - обясни Кук. - Чак щом се прибрах, се обадих на Кий и говорех с него.
- Разбирам. - добави Йон.
- Вината е моя за случилото се! Не успях да защитя Техьонг. - Чон наведе главата си, а погледа му се заби в пода.
Че постави ръката си на рамото му.
- Не е така. Направил си това, което си могъл. Нека не забравяме, че Техьонг сам пожела да има такъв живот, щом се остави на сърцето му, да го води. - усмихна се съвсем леко Йон. - Той ще се оправи, ще видиш.
- Това искам. Ще му помогна да се възстанови. Ще съм до него и ще му говоря, всеки ден.
Чон се отдели от Йон и отиде до вратата на стаята на Те. Отвори я и влезе.
Погледа му се насочи към лежащото момче на леглото в стаята. На лицето му имаше маска, а по ръцете му, закачени системи.
Че веднага отиде и седна на стола, намиращ се до леглото на приятеля й. Хвана ръката му и погледа й не се откъсна от него.
Кий се подпря на стената, до вратата и кръстоса ръце пред гърдите си.
Чонгкук, все така седеше и гледаше към гаджето си.
DU LIEST GERADE
Red and white rose [✔]
RomantikТехьонг трябваше да избере само едното от двете красиви цветя. Дали трябваше да избере човека, с който всички искаха той да бъде и да не може да бъде истински щастлив? Или да приеме предизвикателството и да избере човека, когото обичаше и този койт...