Red and white rose [✔]

29

- Ти...май има нещо което не знаеш и ще ми се наложи да те науча на него! - половинчата усмивка се изписа на лицето на русокоското.

Техьонг се зачуди за момент. Чудеше се за какво говореше другото момче.

- Джимин, какво ти е?

Пак се подсмихна. Погледа му се насочи към погледа на сивокоското. Тялото му бавно започна да се движи към това на по - малкото момче.

Щом бяха долепени един до друг, Джимин сложи ръцете си от двете страни на Ким, пречейки му да се измъкне от малкия капан.

Лицето на русокоското започна да се навежда все по - близо до това на Те, докато устните му не застанаха на едно ниво с ухото му.

- Ти...мисля, че много обичаш да си играеш с човешките сърца.

Техьонг сложи ръцете си на гърдите на Пак, опитвайки се да го отблъсне.

- Джимин, моля те! Не разбирам какво ми говориш.

Пак хвана с два пръста лицето на другото момче, стискайки силно бузите му.

- Ти си само мой Техьонг! Спри да се въртиш около други! Престани да бягаш от мен! - започна да говори през зъби русокоското.

- Джимин аз...

Чим не остави другото момче да довърши, сложи пръст пред устните му и свали погледа си надолу по врата му.

- Ще те направя свой. И ще започна от... - той се наведе, така че главата му да е на едно ниво с врата на Ким. Леко целуна врата му, а след което започна да захапва. Техьонг не спираше да се дърпа. Пак се отмести настрана, заглеждайки се в своето малко сътворение. - ...тук. С това хората ще видят, че си само мой.

Ким сложи ръка на врата си. Очите му бяха леко насълзени.

- К - какво направи? - попита дишайки по - тежко.

- Засега нищо съществено. Но ако пак ми се дърпаш, може да стане и по - лошо. - за пореден път Пак се приближи твърде близо до по - малкото момче притискайки го в стената. - Надявам се вече да си добро момче и да спреш да ходиш по задника на Чонгкук.

Джимин остави кратка целувка по меките и розови устни на Техьонг. След което се отдръпна от него. Отвори входната врата и излезе от имението.

Техьонг остана сам. Тялото му се свлече по студената стена, докато той не седна на пода. Малки сълзички започнаха да падат по бузите му.

- Отказвам се. От всичко. - Ким зарови лице в коленете си. - Чонгкук беше прав...аз съм твърде слаб. Нищо чудно, че се отвращава от мен.

***

На другия ден Йон се бе запътила към имението на своя приятел. Техьонг цял ден не й отговаряше на обажданията и това я тревожеше твърде много.

Тъкмо когато щеше да позвъни на звънеца, входната врата се отвори и през нея излезе младият Ким.

- Техьонг, защо не ми вдигаше? Знаеш ли колко се притесних?

Младото момче нищо не каза, а просто я подмина.

- Техьонг, чуваш ли ме? - тя хвана ръката му, спирайки го.

Че застана пред него и видя празния му поглед.

- Те, какво ти е? Пак ли се е случило нещо? - започна да пита притеснено брюнетката.

- Аз...съм слаб. Чонгкук беше прав за всичко. Позволих на Джимин да ме докосне. Усещам как...попадам в капана му. - няколко сълзи паднаха по бузите на сивокоското.

Йон не можеше да повярва на чутото. Тя прегърна силно приятеля си.

- Искам да се успокоиш и да ми разкажеш.