Red and white rose [✔]

37

Понеделник сутрин. Тази така любима сутрин за всеки. В погледа на всеки един ученик тя винаги изглеждаше мрачна, без значение какво беше времето навън.

Момента в който алармата ти те събуди от сладкия ти сън, за да станеш и да отидеш на училище. Красота...

В тази така "блажена" сутрин бе малко по - студено, защото вечерта се бе изсипал дъжд.

По улиците бе мокро и имаше заформени локви.

Че Йон седеше на мястото на което се чакаха всяка сутрин, тя и Те.

Момичето бе облечено в черни дънки, носеше сив суичър и черни кецове. На главата си бе сложила качулката и пиеше своето топло кафе от голямата си термо чаша.

Момичето леко вдигна чашата си с кафе, за да отпие, когато някой я удари по гърба.

- Здравей приятелко! - извика Техьонг с усмивка.

Че леко се задави с топлата напитка. Обърна се към Ким с кръвнишки поглед и го цапна зад врата.

- Ти нормален ли си?! Осъзнаваш ли какво щеше да сториш? - тя бе повишила тона си.

- Ам, какво? - попита объркано момчето.

- Тъпа главо, заради теб щях да си изпусна кафето! Знаеш, че без него не мога. А, точно днес, ми трябва много. - каза брюнетката и прегърна чашата си.

- Пак ли си стояла до късно, за да гледаш драма? - приближи се до нея, Ким.

- Шшт, не знам за какво ми говориш! - каза тя, като дори не го погледна.

- Кажи го на торбичките под очите си. - започна да злорадства Ким.

- Шшт, сложила съм си грим!

- Явно не помага, щом ги виждам. - продължи с дразненето. - Също спри да ми шъткаш!

- Ами, на теб какво ти е? Идваш тук и ме нападаш.

Те се засмя и започна да върви, а приятелката му го последва.

- Хайде, кажи ми защо си усмихнат до уши! - подкани го Йон.

Ким се засмя и след което започна да говори.

- Ами на вечерята у имението на Джимин...

- Слушаммм.

- Осмелих се да целуна Чонгкук. - каза с усмивка момчето.

- И какво стана? Вече заедно ли сте? - започна да подскача леко Че.

- Не. Отхвърли ме. Отново. - засмя се той.