Red and white rose [✔]

44

Денят дойде. Денят в който Техьонг щеше да получи първия си урок по стрелба.

Момчето вървеше към въпросния адрес, който Йон му бе дала и не знаеше какво да очаква.

Дали учителят му щеше да е добър? Или пък твърде строг? Щеше ли да му вика при всяка негова грешка?

Всички тези въпроси се въртяха в главата на Техьонг, карайки ръцете му да треперят от притеснение.

Най - сетне момчето стигна пред портите на доста голямата къща на новия му учител по стрелба.

Бавно показалеца му извървя пътя до звънеца, като го натисна.

След няколко минути, от вратата на самата къща, излезе доста добре изглеждащо момче. Слабо, с кафява коса, леко лисичи очи и нежна усмивка.

Въпросното момче стигна до портите и ги отвори.

- Ти ли си Техьонг? - попита с усмивка.

Сивокоското само кимна с глава.

- Приятно ми е да се запознаем Техьонг. Аз съм Джонг Сук. - момчето му подаде ръката си, за да се здрависат.

Те се успокои. Учителят му изглеждаше мил. На лицето му изгря усмивка и се здрависа със Сук.

- И на мен ми е приятно...ам, не съм сигурен, как да ти викам. - засмя се неловко. - По име или "хьонг", или предпочиташ нещо по - официално, като "учителю"?

- На колко години си?

- На осемнадесет. - отговори Ким.

- Значи, "хьонг". По - голям съм от теб. - засмя се и го прегърна през рамо. - Сега е време да поработим малко.

Двамата започнаха да вървят към входа на къщата.

- Ще отидем в задния ми двор. Там ще поговорим и след това ще видим, колко си добър. - обясни по - голямото момче.

Те само кимна и продължи да върви заедно с него, докато не влязоха в самата къща.

Сук отиде до всекидневната и взе пистолета, който беше приготвил за сивокоското, а след това се върна при него, като му го подаде.

- Ще започнем с този пистолет. Мисля, че този малокалибрен пистолет се съобразява добре с твоето тяло. Също е добре той да се използва при първи крачки в стрелбата. - сподели брюнета.

- Да, но аз си донесох пистолет. - каза Ким, като посочи раницата на гърба му, в която се намираше оръжието.