Red and white rose [✔]

1

Букет. Букет от красиви рози в червено и бяло.

Това беше нарисувано в тетрадката на Ким Техьонг.

Осемнадесет годишен тийнейджър който с нетърпение очакваше последната му година да приключи, за да може да се отърве от досадните учители в училището си както и някои от съучениците си които не понасяше.

Бавно и внимателно оцветяваше една от розите с червен молив. Така обичаше тези цветя. Толкова красиви, но същевременно опасни. Особено червените - неговите любими.

Както оцветяваше и правеше цветето в тетрадката си още по - красиво, голяма хартиена топка го удари по главата.

Той погледна за миг хартиената топка и после вдигна погледа си, разбирайки кой го беше замерил - най - добрата му приятелка Че Йон.

Те повдигна вежди, което направи изражението на лицето му да се превърне във въпросително.

Йон само свали погледа си към хвърлената от нея хартия и после пак го вдигна към приятеля си.

Ким се наведе и взе хартиеното топче. Разтвори го и прочете написаното в него.

,,Пак ли си драскаш? Госпожата отново ти хвърляше погледи, защото не внимаваш."

Из училището се разнесе мелодията на звънеца, съобщаващ, че часът беше приключил.

Сивокосото момче събра нещата си и стана от мястото си.

С приятелката му тръгнаха да излизат, когато учителката им по история ги спря.

- Техьонг, ще може ли следващия път да внимаваш повече в моя час?

Ким се усмихна и се обърна към своята учителка.

- Не се притеснявайте за мен госпожо! Дори и да не внимавам, аз пак се справям в часовете Ви. Все пак колко изкарах на последния Ви тест?

Жената за момент замлъкна, но после отговори.

- Пълна шестица.

- Именно.

Те отново се обърна към вратата на стаята и заедно с Йон излезе.

- Леле, Те! Винаги знаеш как да се измъкнеш от такава ситуации.

- Хах, не е толкова трудно!

- Напротив! Ти винаги се измъкваш, както измъкваш и мен от такива, дори и от по - лоши ситуации от тези.