Red and white rose [✔]

50

- Ще се справя. - заяви Ким.

Чонгкук кимна с глава. Беше против, но знаеше че Техьонг няма да се откаже. Плюс, че и ситуацията в която се намираха, не бе подходяща за спорове.

Мъжете на Такакура започнаха да се приближават още повече, а след това пак започнаха да стрелят.

По - голямото момче успя да улучи още един, а след него и друг.

Ким рани само един от нападателите им.

Накрая останаха двама от хората на Такакура и самия той.

На лицето на Хиро се появи мазна усмивка. Имаше план. С един жест на ръката си, заповяда на хората си, да се насочат към Чон. Докато Техьонг остана за него.

Един от мъжете на мафиота обезражи Чонгкук и на брюнета му се наложи, да се бие с голи ръце, срещу двама въоръжени нападателя.

Хиро и Техьонг се бяха изправили един срещу друг. Лице в лице.

- Да видим, дали ще се справиш срещу мен. - предизвика го мафиота.

Те вдигна пистолета си и сложи пръста си на спусъка. Преглътна, а след като събра смелост го натисна.

Но куршум не излезе. Сивокоското опита още няколко пъти, но без успех.

Такакура се засмя подло. Страха на Ким вече се бе изписал и по лицето му.

Хиро зареди пистолета си, а след това простреля Техьонг в крака му. Ким извика от болка и падна на земята.

- Техьонг! - извика Чонгкук.

Брюнетът, трябваше по - бързо да приключи с онези двамата, за да помогне на Ким. Но не можеше да се измъкне от тях.

- Това е, за онази вечер в която ти ме простреля в крака. - обади се Такакура. - Хлапе, има нещо в стрелбата, което правиш грешно. Не броиш патроните си. А, аз броя своите. И знам, че сега разполагам с един.

Хиро насочи пистолета си към Те, а след това постави пръста си на спусъка. Натисна го бавно и простреля своята жертва в гърдите, от дясната страна.

- Такакура, ще те убия! - извика гневно Чонгкук, който бе повалил на земята мъжете на своя противник.

Взе един от пистолетите им, като започна да стреля към мафиота.

Но Хиро се измъкна за пореден път.

Чонгкук хвърли пистолета си и отиде до Техьонг. Постави главата на раненото момче в скута си. Свали сакото си и с него притисна раната на гърдите на по - малко момче, която обилно кървеше.

- Ч - Чонгкук... - едва се пророни от устните на сивокоското, който дишаше затруднено.

- Шшт, не говори! - говореше с треперещ глас Чон. - Всичко ще е наред. Ти не заспивай. Гледай ме и не се оставяй на умората, която обзема тялото ти. Дръж очите си отворени.

Със свободната си ръка брюнета извади телефона си и набра номера на бърза помощ.

След около десет - петнадесет минути, линейката бе пристигнала.

***

По коридорите на болницата, лекари бутаха носилката в която лежеше тялото на младия Ким.

Чонгкук тичаше заедно с тях и не пускаше ръката на Техьонг.

Точно преди да стигнат операционната, Те затвори очите си. Не издържа на умората, която го бе обзела.

- Техьонг, не се предавай! - извика Чонгкук.

Носилката спря точно пред операционната стая. Лекарите помолиха Чон да изчака отвън, а след това влязоха в стаята, за да оперират пациента.

Чонгкук седна на един от столовете пред стаята и мина с ръце през косата си. Усети мокрота по бузите му. Бавно ги докосна, с връхчетата на пръстите си.

- Аз...плача ли? - учуди се Кук.

Беше минало доста време, откакто бе пускал сълзите си свободно да текат.

Тези големи чувства накараха Чонгкук да разбере, че Техьонг бе наистина голяма част от него, както че това момче му беше влязло под кожата.