Red and white rose [✔]

44

- Остави го засега. Ще го изпробваме друг път. - каза с все същата усмивка от преди Джонг.

По - голямото момче тръгна да върви към другата част от голямото антре. Стигна до две големи и плъзгащи се врати. Хвана едната врата и я дръпна, като след това мина през нея и излезе в задния двор.

Техьонг последва своя учител и той излезе навън. Остави раницата си на малката веранда и слезе от нея, използвайки малките стълбички. Стъпи на зелената трева, а слънцето го озари, като преди със своите нежни лъчи.

Момчето огледа добре двора. Имаше няколко големи кукли, направени от плат, които бяха разположени на различни места.

- Ще стрляш по тези кукли. Предлагам днес да използваме, тази която се намира в средата и е по - близо до нас. - предложи Сук.

Ким кимна с главата си, показвайки на своя учител, че е съгласен с него.

По - голямото момче се обърна към малката масичка, на която бяха подготвени два чифта предпазни очила и шумозаглушителни слушалки.

Сук подаде едните очила и слушалки на Техьонг.

- С това ще предпазиш очите и ушите си от стрелбата и шума. - обясни. - А, сега ми дай пистолета и да ти обясня някои неща.

Първото нещо което Сук направи, беше да му обясни всяка част от пистолета, а после беше време за действия.

Джонг застана на нужното разстояние от мишената по която казаха, че стрелят.

Беше сложил очилата и слушалките. Зае нужната поза и започна да говори отново.

- Трябва да държиш спуснат предпазителя на пистолета. Освобождавай го само преди изстрел. Не размахвай оръжието, а при необходимост въоръжената ръка трябва да се сваля до ъгъл от около 45° спрямо тялото ти, дори и със спуснат предпазител. - обясняваше всичко нужно, което Те трябваше да знае. - Щом вземеш пистолета го насочваш към мишената. Поставяш палеца си от едната страна на дръжката, а средния, безименния, и кутрето свиваш около другата страна точно под спусъка. Задръж показалеца си извън спусъка, докато не решиш да стреляш. - Сук се прицели в мишената и я улучи право в главата. След което се обърна към Те. - Сега е време и ти да опиташ.

Техьонг се усмихна неловко и застана до учителя си. Сложи очилата и слушалките си. Сук му подаде пистолета. Показа му как да го зареди и после в каква поза да застане. Намести и ръцете му.

- Прицели се и щом си готов стреляй. - добави по - голямото момче.

Ким се прицели и натисна спусъка, щом се чувстваше готов, но пропусна мишената. Те въздъхна.

- Няма нищо. Беше близо. Опитай пак. - окуражи го.

Техьонг пак опита.

И пак.

Но все не ставаше.

- Не се получава. - отчая се Те.

- Но ти няма да се откажеш. Просто... - замисли се Сук. - ...защо не опиташ да си представиш мишената, като твой враг или враг на човек, който е важен за теб. А, мен като важния за теб човек, който е до теб и е заедно с теб в това.

Сивокоското се замисли за момент. Идеята не беше лоша.

Пое си дълбоко въздух и след това издиша. Затвори очи и се опита да се постави в картинка в която, държи пистолета насочен към Такакура и Чонгкук е до него и го окуражава.

Ким отвори очите си и се приготви да стреля.

- Аз го мога. - каза тихо и натисна спусъка.

Този път успя. Простреля мишената в сърцето.

- Ето, имаш потенциал. И ако продължим с трнировките, ще се научиш. - каза Сук.

- Благодаря, че ме учиш, хьонг. Няма да се откажа, докато не се науча, за да мога да защитавам хората, които обичам. - заяви Те.