Red and white rose [✔]

37

- И се радваш на това?

- Да, защото за първи път не се държах като уплашена госпожичка пред него. - отговори гордо сивокоското.

- Осъзнаваш ли, че току - що се нарече "госпожичка"? Прякора който той ти даде. - засмя се брюнетката.

- Шшт, тихо! Остави ме да се радвам.

- Кой сега шътка, а? - перна го по рамото. - Добре, но сега какво ще правиш?

- Ще се опитам да го спечеля.

- Ааа..., ами късмет тогава! - добави момичето, като започна да върви още по - бързо.

- Уха, благодаря ти за подкрепата!

***

Обядът бе настъпил. Всички ученици се бутаха, за да си вземат най - вкусното хапване.

Чонгкук седеше на втория етаж и мислеше. Напоследък не се бе засичал с Такакура. Чудеше се, дали стареца не бе намислил нещо.

Както се бе загледал в една точка, Техьонг се появи пред него и му се усмихна сладко.

- Ще мога ли да седна при теб? - попита той.

Кук само му кимна и сивокоското се настани на стола до неговия. Постави кутията си с обяд и я отвори.

Отново бе пълна с вкусотии. Ориз, скариди, малко салата и не беше забравил да приготви и любимото на Кук - яйчените рулца.

Те започна да се храни спокойно, а Кук не можеше да свали погледа си от хранещото се момче.

По - малкото момче го погледна и се усмихна нежно.

- Гладен ли си? - Те погледна към недокоснатата храна която брюнета си бе поръчал. - Май тази храна не е много вкусна.

С пръчиците си, Ким взе от всичко и сложи половината от своя обяд в една от празните чинии на масата.

- Хапни от моя обяд. Сигурен съм, че повече ще ти хареса. - каза с леко румени бузи сивокоското.

- Нямаше нужда да...

- Напротив! - сложи ръката си върху тази на Кук. - Последният път си спомням, че ти хареса и затова няма да откажа да го споделя с теб.

Чон се усмихна нежно. Дори не се опита да го прикрие, което бе странно и за самия него.