Red and white rose [✔]

20

- Не знам Йон. Той едва ли...

- Шшт..., - запуши му устата с пръст. - ...ти ще говориш с него утре. Тогава ще е последния ти шанс.

- Но... -опита да говори през пръста й той.

- Няма ,,но"! Ще говориш!

Техьонг нищо не каза, а се примири и само кимна.

***

На другия ден от сутринта, Те отиде в имението на Пак.

Щом влезе през вратите на големия дом, видя прислужничките да работят усилено за партито, което щеше да се проведе на другия ден.

- Ааа, Техьонг! - поздрави Сун Ги с възхищение и широко отворени ръце. След което издърпа младото момче в голяма и не много приятна прегръдка за младежа.

- Да...и аз се радвам да Ви видя, господин Пак!

,,Не наистина!" - завъртя очи сивокоското, докато мислите му течаха в ума му.

- Така Техьонг, обаче ще ти се наложи да свършиш малко работа.

- Каква?

Господин Пак щракна с пръсти и една прислужница се появи, като дръпна Те за ръката.

***

Какво точно се случваше...,ами персонала се нуждаеше от мнението на Техьонг, за да подберат правилната украса за партито.

- Какво мислите за този цвят на балоните?

,,Балони? Сериозно ли?" - Те се хвана за слепоочието.

- Да, хубави са. - каза без капка чувство.

Покрай тях мина Чон и Техьонг веднага тръгна след него.

- Чонгкук, може ли да поговорим? - изтреля набързо Те.

Кук се обърна към него и кръстоса ръцете си.

- Слушам те Госпожичке.

- Ами..., аз такова... - в главата на Те се появи спомена му, за това как Чонгкук, преди бе отрязал едно момиче в училището му.

- Госпожичке... - Кук се беше приближил до него и го гледаше в очите. - ...нямам цял ден.