-Слабак си ти!
/в стаята на Те/
-Оф тези прасета и тая тъпа игра..
-Дали ще ни чуят изобщо?
- О, ще ни чуят и още как.
-Давай тогава. Ама заключи първо.
-Добре.
Джин стана от леглото. Отиде до вратата и завъртя ключа.
-Сега просто, ще чакаме и ще видим кога ще осъзнаят какво става..
/отново при Джънкук и Намджун/
-Казах ли ти, че червените ще победят, а?! Казах ли!?
-Да.. Каза..
Победения Намджун седеше смутен. Джънкук вдигна ръце във въздуха щастлив от победата на своя отбор и започна да танцува , натяквайки на Намджун.
От стаята на Техьонг се чу силен шум , сякаш нещо се удари във вратата. Двамата мъже чуха това.
-Ахх Джин!
Заглушеното стенание на Те долови ушите на Намджун и Джънкук.
-Охх..! По-силно..! - извика Ким
-Какво..по.. - Джънкук със тежки стъпки тръгна към стаята.
Джънкук веднага се сети за това, което беше станало по-рано днес.. И вече нямаше как да се успокои.
Хвана дръжката на вратата, но беше заключено.
-Ви отвори вратата! Веднага! - развика се Джънкук като започна да блъска по вратата.
Двете момчета се изненадаха от това колко бързо реагираха. Въпреки това.. Техьонг продължи да стене, а Джин леко се удряше във вратата имитирайки движения.
- Ким Техьонг! - извика Джънкук.
- Ким СокДжин !! - извика Намджун.
Техьонг разроши косата си събу набързо дънките си и леко размести тениската си. Прехапа устните си няколко пъти силно, за да станат червени.
Джин направо същото и се настани на леглото.
Ким отключи вратата. Ядосания Джънкук моментално натисна дръжката и едва не влезе с вратата, хвана Техьонг за ръката и го издърпа.
Намджун отиде при Джин и му се разкрещя.
-Какво правиш със този хлапак!?
-Същото като теб! Изневерявам ти! - извика Джин.
-Какво?!
-Изневеряваш ми с Джънкук!
-Ти.. Откъде знаеш?
-Техьонг ми каза! Видял ви е в банята онзи ден!
-Моля?!
-Как можа! Ти си същия като всички останали! Вярвах ти!
-Но Джини , аз..
-Техьонг беше прав..ти наистина си човек, който се интересува само от това с кого ще се чука!
-Не е вярно! Аз-..
-Какво?! Как ще си намериш извинение?! Видял си Джънкук гол и не си можал да се сдържиш, така ли?!
-Не, бебе моля те -..
-Не ме наричай така! Ти си един измамник! Мразя те!
-Ти не разбираш, моля те изслушай ме -...
-Няма какво да слушам! Край с нас!
Джин излезе от стаята затръшвайки вратата. Джин беше наистина наранен. За пръв път от толкова време допусна един човек до себе си.. И той го изигра така. Болеше го.
Глава 33
Start from the beginning
