Red and white rose [✔]

13

Той започна да слиза бавно по всяка стълба, докато не стигна вратата, водеща до мазето.

От другата й страна се чуваше тропане и познат за него глас.

- Ехо, има ли някой там? - попита брюнета.

- Чонгкук? Ти ли си? - гласът от другата страна попита.

- Госпожичке? Ти ли си това?

- Да, аз съм. Моля те помогни ми, заключиха ме тук!

- Отдръпни се от вратата! - заповяда Кук със сериозен глас.

Сивокоското, който беше в мазето, слезе по малките стълбички и гледаше към вратата.

Чонгкук се отдръпна от нея и след което я удари веднъж с крака си. Така удари още няколко пъти, докато вратата не поддаде и не се откачи от пантите си. След което тя падна и Чон видя, другото момче.

Кук слезе по стълбите и отиде до Техьонг. Той забеляза раните по ръцете му и крака му.

- Трябва да те заведем при фелдшера!

Брюнета се обърна и започна да върви, а плътно зад него го следваше раненото момче.

Обаче Чонгкук не можеше да игнорира, всичкото пъшкане и тихо охкане от страна на другото момче. Виждаше се, че му бе трудно да ходи, заради раната на крака си.

Чон се обърна към него и Техьонг се стресна леко.

- Какво има? - попита Ким.

Чонгкук нищо не му каза, а застана зад него. Хвана го зад кръста и после хвана и краката му, като го взе на ръце в стил булка.

- Какво правиш? - попита изненадано Те.

- Стой мирно и мълчи! - отговори му сериозно Кук.

Чон изкачи всяка стълба с момчето в ръцете си. После започна да върви по големия коридор и всички ученици, които бяха свършили с часа си, ги гледаха с отворени усти.

Чонгкук мина и покрай неприятните близнаци.

- Този какво иска да му причиним, за да се разкара?! - попита ядосано Ин Хо.

Междувременно Чонгкук вече беше в кабинета на фелдшера, който за съжаление на раненото момче, го нямаше.

Чон го остави на едно от леглата в кабинета и отиде до големия стъклен шкаф, пълен с лекарства и бинтове.

Той взе бинт, спирт, памук и лепенки. После застана пред Ким. Застана на едно коляно и започна да навива крачола на панталона на по - малкото момче.

- Няма нужда да го правиш! Мога и сам да се справя!

- Мълчи! - беше единственото което излезе от устата на брюнета.

Кук започна бавно и внимателно да почиства раната на крака на сивокоското, като накрая я превърза. Повтори същото и за раните на ръцете му.

Той отново върна нещата на мястото им и пак взе изненадващо Те, на ръце, като го заведе до класната му стая, която беше пълна с ученици, наслаждаващи се на последните си минути от краткото им междучасие.

Чон остави Техьонг пред вратата на стаята и му каза да не влиза в нея. След което той влезе сам и се насочи към дъската на стената.

Учениците го забелязаха и доста започнаха да се усмихват или пищят. Но усмивките им изчезнаха, щом Чонгкук взе два от тебеширите за дъската и с дланта си ги заби в нея, като ги направи на бял прах.

Това стресна повечето тийнейджъри в стаята. Кук изчисти ръката си и после обърна погледа си към учениците в стаята.

- Значи... - започна той. - ...ще се правите на тарикатчета, а?! Ако, разбера, че още веднъж сте тормозили Ким Техьонг, ще си имате работа с мен! Ясен ли съм?

Никой нищо не каза.

Това ядоса още повече Чонгкук. Той застана зад един от празните чинове и го преобърна.

- Попитах нещо!

- Да, ясен бяхте! - отговориха всички в един глас.

След това Кук напусна стаята и просто подмина сивокосото момче, като продължи да върви по своя път.

- Чакай! - извика Техьонг.

Чонгкук се спря и се обърна.

- Б - благодаря ти, за това... - момчето не можа да се изкаже, защото бе прекъснато.

- Колко още време смяташ да ми създаваш неприятности?! - попита Кук ядосано.

- Какво? Аз нищо не съм...

- Спри да ми се пречкаш Госпожичке!

- Нищо не съм направил, тъп задник такъв! - извика Те.

Чон щеше отново да си отвори устата, ако не се бе появил Джимин, който веднга отиде до сивокоското и започна да милва бузата на лицето му с ръката си.

- Техьонг, добре ли си? - попита загрижено русото момче.

Чон просто се обърна и продължи да върви по коридора.

Те се отдели от ръката на Пак и обърна погледа си към отдалечаващата се фигура на Чонгкук.