Red and white rose [✔]

10

- Няма нужда да се тревожиш за мен! Аз мога да се защитавам, а не като теб да се крия в ъгъла и да пищя като малка женичка!

- М - моля?! Я! Какъв ти е проблема!

- Ти!

- Ах, ти малък...

- Просто се прибирай!

Това бяха последните думи на Чонгкук, преди да се качи в колата си и да си тръгне.

~ Край на ретроспекцията ~

Тийнейджърите спряха да гледат към синьото небе и Че започна веднага за се смее.

- Не се смей!

- Добре...чакай...дай ми две минути...боже! - опитваше да говори младото момиче, като се държеше за стомаха и си поемаше въздух.

- О, я чао! - ядоса се Ким.

- Ами...чао ти! - отговори Йон.

Двамата се разделиха и всеки пое в посоката към своето училище.

***

Щом Ким беше пред портите на голямата училищна сграда, влезе в двора и се запъти към входа й.

В коридора се разхождаха страшно много тийнейджъри. Всеки от тях се запътваше към шкафчето си, за да си вземе нужните учебници.

Ким извади телефона си и влезе в приложението си с бележки. Там той си бе записал кое шкафче беше неговото.

Когато го откри, го отвори и сложи ненужните си учебници, като само взе тези които му трябваха за предстоящия час.

Изведнъж вратите на сградата се отвориха. Всички ученици замръзнаха на място.

Двамата братя минаха прага на училището. Докато влизаха през вратите, сякаш ги озаряваше слънчевата светлина.

Виждайки това, Техьонг се зачуди, дали не му трябваха очила, защото май му се привиждаха неща.

Доста от момичетата започнаха да пищят, щом поглеждаха към лицата на Джимин и Чонгкук.

Намираха се и момчета, които припадаха, заради тяхната красота.

- Розите са тук! - извика силно едно момиче.

- Какво им е на тези хора? - зачуди се Ким.

Двамата братя започнаха да вървят по своя път, подминавайки всички ученици, които им се възхищаваха.

Обаче, щом стигнаха до мястото където стоеше Те, се спряха.

Доста от тийнейджърите започнаха да си шушукат и да се чудят какво се случваше.

Пак хвана с два пръста брадичката на сивокосото момче, карайки го да погледне в очите му.

- Радвам се, че си тук, моя малка сладост!

Чон седеше и наблюдаваше без никакъв интересен.

После момчетата продължиха по своя път, оставяйки Техьонг сред тълпа от ядосани ученици.