Red and white rose [✔]

4

- Да, такъв е и какво от това?

Кук се усмихна половинчато. Обърна се и тръгна да излиза от стаята.

- Колко хубаво за теб, ще живееш с човек който не те обича.

- И колко си сигурен, че няма да се влюбим един в друг?

Чон се спря и малко обърна главата си.

- Ти в него може би, но той в теб...едва ли. Особено като аз съм наоколо. - намигна Кук и продължи пътя към стаята си.

~ 6 PM ~

Чонгкук седеше пред голямото си огледало в стаята си и оправяше ролекса на ръката си.

Беше облечен в бяла риза на черни райета, черни скъсани дънки, черни обувки и едно черно сако.

От скрина взе телефона си и тръгна към вратата на стаята.

Щом излезе започна да върви в посока към стълбите водещи към антрето.

Когато стигна до тях, отново се срещна с брат си.

Започна да слиза по стълбите, но спря щом чу гласа на по - голямото момче.

- Къде отиваш пак?

- Където искам.

Кук слезе от последната стълба и пак беше спрян от Джимин.

- Отново ли ще го търсиш?

Чон се обърна към другото момче.

- Какво те засяга?

- Засяга ме разбира се! Ами, ако нещо стане?

- И какво, ако стане? Не се прави на загрижен сега! Когато бяхме малки искаше повече от всичко да се разкарам от живота ти. Къде отиде това така голямо желание?

- Чонгкук...

Пак беше прекъснат от звъненето на звънеца.

Една от прислужниците отиде до вратата и я отвори.

На прага седяха мъж, жена и техният син.

Господин Пак се появи и посрещна гостите си.

- Добре дошли! Да Ин. - обърна се към жената и целуна ръката й. - Те Хо. - здрависа се с него. - И Техьонг. - усмихна му се топло.

- Радваме се, да сме тук! - отвърна Те Хо.

- Нека ви запозная със сина си - Джимин. - синът му застана до него и нежна усмивка се изписа на лицето му, щом видя сивокосото момче. - И с другия ми син...

Сун Ги се обърна към Чон, но беше прекъснат от него, защото Кук беше познал мистериозното момче от предишния ден.

- Госпожичке?

- Чонгкук?! - ядоса се леко Джимин.

- Ха, Глезльото от вчера! - извика Те.

- Техьонг! - каза майка му.

- Вие да не се познавате? - попита изненадан Сун Ги.

- Да, малко щях да го сгазя с колата си. - отговори спокойно Кук. - Е, аз ще вървя! Приятна ви вечер!

Чон мина покрай гостите и излезе през големите две врати.

Техьонг обаче го последва.

Кук почти беше стигнал колата си когато...

- Чакай! - извика Те.

Чонгкук спря на място. Обърна се към сивокосото момче.

- Ти наистина ли си негов брат?

- Да за жалост.

- Защо точно ти? - хвана се за главата Ким.

- Да не би да си мислиш, че и аз искам да те виждам всеки ден?

Чон отиде до колата си и отвори вратата на шофьора.

- Идваш ли или оставаш?

- Моля? - попита учудено Техьонг.

- Знам, че този брак е уреден. Това е едно от нещата които мразя най - много. Предполагам не ти се седи тук. Затова ако искаш ще те откарам до вас или някъде другаде.

- Не. Трябва да остана.

- Защо?

- За да помогна на родителите си. Те са ми помагали толкова много. Редно е да им върна жеста. Не искам да съм егоист.

- Повярвай ми, понякога е по - добре да си егоист!

Чонгкук влезе в колата си и я запали. След което отпраши на някъде.

Техьонг седеше и гледаше в посоката в която беше потеглил Кук, докато майка му не го извика.