One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Бях принудена!

Аз: Не можеш да бъдеш сигурна!-след като й казах това просто си излязох от къщата и отидох в гаража.

Реших, че е късно, а и ме мързеше да изкарвам колата, затова реших да отида до дома на Мади с мотора ми. Качих се и потеглих. Не живееше далеч. На около 1-2 километра от нас.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Седях и си гледах някъв безмислен филм по телевизора, когато телефона ми издаде звука за ново съобщение. Натиснах единственото копче на екрана и той светна. Показа се името "My King". Краката ми се подкосиха, а в корема ми се образува топка. Но някак си беше приятно.

Прочетох СМС-а. Искаше да говори. Предложих му утре, но той искаше сега, защото било много спешно. Какво може да е толкова спешно, че да искаш да говориш посред нощ?! Но това си е Джей така че му казах да идва.

Продължих да си гледам филма когато точно по часовник Джъстин звънна на вратата. В същото време телефона ми звънна. Беше Чаз. Да след като с Джей се разделихме започнах да общувам с Чаз.

Не беше нищо особено, докато той не ми призна, че ме харесва. Аз бях още влюбена в Джей, е и все още съм де, и му казах истината-че не чувствам нищо. След тази случка станахме много добри приятели. Знам, че той не е спирал да ме харесва през това време, но не мога да спра чувствата му нали?!

Вдигнах му и отидох до вратата, за да отворя.

Аз: Хей Чаз! Какво става мой човек?!

Ч: Нищо при теб душа?!-отворих вратата и в същия момент Джъстин ме целуна. Не знаех как да реагирам. От слушалката се чуваше името ми, а аз съоях и не знаех къде се намирам. Какво прави тоя човек?!-Мади?! Мади там ли си?!-Джей най-накрая се отдръпна от мен.

Аз: Ммдаа да Чаз тук съм!-когато чу името на Чаз Джъстин ме погледна очудено.-Може ли да ти звънна по-късното, защото имам гос...-осъзнах, че после щеше да ме разпитва кой е бил у нас и за това се поправих.-Работа. Имам малко работа.

Ч: Да няма проблем до скоро бонбон.

Затворих без да му отговоря. Хвърлих телефона на дивана и сега се започна.

Аз: Какви ги вършиш бе момче?! Ти какво склероза ли хвана или се завърна към старото си Аз и не ти пука с колко момичета си. Ако е второто изобщо не си мисли, че ще ме използваш като заместничка!-бях бясно, а той...той стоеше и ме гледаше с усмивка. На тоя верно му хлопа много дъската.- Кво ти става бе?! Полудя ли?! Защо се хилиш като олигофрен?! Бе разбираш ли, че ти се карам?!

Дж: Оу много добре разбирам какво правиш!-най-накрая проговори.

Аз: Еми тогава?!

Дж: Знаеш ли колко ми липсваха караниците ни и след тях бурните сдобрявания ако ме разбираш 😉.

Аз: Идиот! Казвай за какво си дошъл и да си ходиш при момичето.

Дж: Трябва да поговорим за нас!

Аз: За кое?! Ти чуваш ли се?! "Нас" вече го няма! Пуф изчезна преди около месец. Ако не си спомняш ще ти припомня. Ти избра Хайди и си тръгна. За което аз много се радвам...защото...ъм...ми е много по-добре без теб!-извърнах погледа си от него, защото не можех да го лъжа в очите.

Дж: Лъжеш! Не ме лъжи! Не можеш!

Аз: Кой каза, че не мога?!

Дж: Много добре знам когато лъжеш! Извърташ погледа си от мен, защото не можеш да ме гледаш в очите.

Аз: Ха тогава как те излъгах, че нямам нищо против да се разделим и искам да отидеш при Хайди! Кажи ми де?!-вече виках. Не издържах. Когато ми кипваше започвах да викам. Много. Седнах на дивана и Джей се присъедини също.

Дж: Не си! За да съм тук. Сега. Значи не си успяла. Но защо се опита да ме излъжеш?!

Аз: Бях принудена!

Дж: От?!

Аз: Теб!

Дж: Как така?!

Аз: Същата вечер когато ти дойде, за д ами съобщиш решението си, аз бях решена да ти се извиня за детската постъпка в караоке бара, но ти не ме остави да довърша, а направо ми каза, че си тръгваш. Аз нямах друг избор освен да се съглася с теб и колкото и да те обичах трябваше да те пусна, защото исках да си щастлив. Ето за това те излъгах.

Дж: Какъв съм идиот. Мама беше права! Аз сам съм взел решението да се разделим, мислейки, че това ще е добре и за двама ни. Съжалявам Мади! Ще успееш ли да ми простиш?!