One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Русокос и синеок сладур

Слязох да проверя какво беше и какво да видя едно малко сладко кученце. Беше черно на цвят и се събираше в двете ми шепи. Беше влязло от вратат на терасата, защото я бях забравила открехната, но то е толкова малко и се е промушило. Леле колко беше сладко. Със сигурност се беше изгубило. Прибрах го вкъщи и го занесох в кухнята сипах малко вода в една паничка и му дадох да пие. Явно беше много жадното, защото изпи водата за секунди. Реших да го кръстя Easter. Почти цяла вечер си играхме. Погледнах часовника и той полазваше 1:25. Уоу забелязах че Easter вече се сгуши на едната възглавница и за това реших и аз да си лягам.

***На сутринта***

Станах в 9:54, защото Easter ме облиза по носа. Леле колко мразех слюнка, а по носа и очите още повече, но нали това беше целувката на моето сладкишче. Полежах малко и си поиграх с него. После станах и бонбона естествено ме последва, но това не ми пречеше. Отидох до банята и си взех един душ. След това отидох до гардероба. Хм..реших да облека това (снимката ;) ). Отидох до кухнята, а Easter не спираше да ме следва. Първо помислих какво да му дам да папа, но се осъзнах, че нямам нищо за него. Мислих мислих и не измислих нищо. За това бързо грабнах сладкиша и тръгнах към магазина. О не аз не тръгнах, а направо тичах. Бях почти до магазина когато една кола се доближи до мен. Естествено беше онзи идиот Джъстин. Не му обърнах внимание, защото много бързах и трябваше да купя храна на пухчо.

.*.*.*. В мислите на Джей .*.*.*.

Бях се запътил до супермаркета. Естествено с моя мързел трябваше да взема колата. Бях малко преди магазина и забелязах много познато момиче, което тичаше. Видях, че е Мади и карах покрай нея.

Аз: Хей закъде бързаш?!
М: ОФ пак ли ти?-хах ама разбира се че това щеше да ми отговори.
Аз: И аз се радвам да те видя :).
М: А кой каза че АЗ се радвам да те видя?-каза го ест с мазна усмивка и очудена физиономия.
Аз: Е то си личи слънце.-много обичах да я дразня.
М: Първо не съм ти "слънце" и второ що не си гледаш работата?!?
Аз: Добре сладкиш ;*.

Тя си завъртя очите, а аз си продължих към магазина.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Ох ебах ти човека. Не мога да го търпя. Боже кого залъгвам та аз го харесвах все още. Искаше ми се да кажа, че го обичах, защото не можех все още да му простя за това което се опита да ми направи, но..... Влязох в магазина и отидох до щанда с животински храни. Чудех се каква храна ще се хареса на моето захарче и реших да попитам някой. Видях едно много на пръв поглед момче с руса коса и сини очи, малко по високо от мен и доста сладко.

Аз: Ъмм....извинявай може ли да те попитам коя храна ще се хареса на това сладурче.-показах му кученцото и той онемя.
Той: Лол кой е този сладур.-каза го с най милия глас който можеше да има на света.- И това сладко кученце е с него.
Аз: Хах-погледнах надолу, защото усетих как ставам по
Червена и от домат-та коя храна е най-добра за него.

Изведнъж някой изкочи и застана между мен и русокосия сладур. Естествено, че беше Джъстин. Ти бъзикаш ли се с мен. Това момче все е на направилното място. Оххх...

Аз: Ъмм...слънце би ли се махнал?!-казах го и застанах между двамата като гледах към Джъстин. От друга страна той гледаше към синеокия бонбон с ГОЛЯМА омраза.
Дж: Ъмм не скъпа!!
Аз: Джъстин МАХАЙ СЕ ще го кажа само веднъж!!!!
Дж: Добре, но после ще говорим със сигурност!!!-изгледа ме злобно, но момчето беше изгледано с ощеееее по-голяма омраза.
Аз: Хей много съжалявам за това-гледах надолу, защото бях много засрамена.
Той: Хей не искам да ти създавам проблеми също и на себе си, но най вече на теб-след като го каза погледна надолу.
Аз: Хей споко! Важното е ти д нямаш проблеми заради мен иначе мене ме остави :).
Той: Спокойно ;) а сега ето тази храна е най подходяща за този сладкиш. В прочем знам, че е раничко, но искаш ли да излезем на среща?-много се очудих, но ми се стори добре.
Аз: Ммм...добре, но зависи къде?
Той: Ами знам, че е малко странно, но имам два билета за футбол какво ще кажеш?-Омг обожавах футбол, но само да гледам, защото не мога да играя заради един мой проблем наречен сакатост в краката, а с топка още по зле значи.
Аз: Омг ти се бъзикаш нали?! Откъде знаеш, че харесвам футбол?! Естествено, че ще дойда! В прочем как се казваш?
Той: Маркъс :).
Аз: Яко име. ОК до по късно ;).
М: Дам нямам търпение ;).

Разменихме си телефоните и аз купих храната за пухчо. Излязох и на вън застанал подпрян на колата си стоеше Джъстин. Когато ме видя ме повика, но аз се направих, че не го виждам. Това го ядоса и дойде. Хвана ме за лакътя и ме задърпа към колата си. Вкараме вътре.

Дж: Трябва да говорим....