Коледа наближава

1.3K 53 2
                                    

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Хора знаете ли кое време на годината е?! Най-хубавото!!!! Коледа наближава само още няколко дни до Бъдни вечер. След като с Джей се сдобрихме и на другия ден аз загрях, че идва Коледа. Веднага изкарах коледната украса и започнах да украсявам. Имах сигурно над десет кашона с герлянди, играчки, лампички и какво ли още не. Но със сигурност когато изкарах елхата висока около два метра и аз, и Джъстин ахнахме. Джей я разположи в хола на идеалното място и започнахме да украсяваме.

******* Три часа по-късно *******

Ох най-накрая свършихме, но си заслужаваше. Къщата изглеждаше великолепно (снимката). Двамата, капнали от умора, защото хей все пак се катерихме, разтягахме, лепихме, изпипвахме всичко до най-малката частица, седнахме на дивана.

Огледах се, но нещо ми се стори не както трябва. Поогледах се още малко и изведнъж забелязах, че на елхата липсва най-важната част - "ЗВЕЗДАТА" - креснах силно и скочих. Джъстин се стресна и стана рязко от дивана.

Дж: Моля?!-гледаше ме очудено.

Аз: Звездата на елхата липсва!-Джей започна да се оглежда.

Дж: Я верно. Но къде е?!-наистина къде беше?

Започнахме да търсим из цялата къща. Бяхме в хола и оглеждахме всяко кътче от него. Изведнъж забелязах нещо да блести зад шкафа, който беше зад дивана. Приближих се.

Аз: Ето я!-извиках радостно.

Дж: Къде?

Аз: Зад шкафа-посочих шкафа зад дивана.

Дж: Мм....как ще я изкараме?!-хм..наистина беше доста навътре дори не знам как я забелязах. А как се е озовала там? Оф все тая сега не ми е до това. Сега беше важно да я изкараме.

Аз: Хм...ами не знам. Ще измислим нещо. Трябва да измислим!

Дж: А не може ли да купим нова?! Има много по-хубави.

Аз: Не! Тоест не. Това е подарък от нашите и ми е много скъпа.

Дж: Оу добре съжалявам. Е как ше я изкараме?!

Хм...трябва да има начин да я изкарам от там. Катерих се по шкафа, мушках си ръката зад него, но тя беше твърде къса и не я стигах. Еба ти работата.

Най-накрая застанах в най-странната поза на света. Опрях се плътно до стената с лице към нея, близо до шкафа естествено, и застанах на един крак. Лека по лека започнах да се спускам надолу, с ръка зад шкафа.

One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )Where stories live. Discover now