One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Шоколадовата торта....

Дж: Трябва да говорим!-каза той и запали колата.
Аз: Джъстин Дрю Бийбър веднага спри колата и ме пусни! ВЕДНАГА!-крещях, защото не издържах кой му дава правото да ме задължава да го слушам камоли да стоя.
Дж: НЯМА! Кой беше този в магазина?!-попита ме той най-нагло.
Аз: Тва не е твоя работа-казах бясна аз.
Дж: Не ме ядосвай а ми отговори!-настояваше нахално и нагло той. Аз обаче нямаше да му се дам лесно. Хохо!
Аз: Това момче ме харесва и ме покани на среща на която ще отида, защото е много сладък и си заслужава. Той е мил и нежен за разлика от някой хора. Представи си колко е миличък след като разбрах всичко това за него само за няколко минути-казах аз нахакано и му се усмихнах с много мазна усмивка.
Дж: Така ли и къде ще те води този твои принц?-каза го все едно знае всичко на света.
Аз: На футболен мач!-казах гордо аз.
Дж: Хаха леле какъв романтик направо ще умра от смях-умираше от смях все едно казах най голямата смешка на света. Леле как ме дразни това момченце.
Аз: Ами да за разлика от някой други-визирах него-той без да знае разбра какво харесвам!-защитих го гордо. Джъстин ме гледаше ядосано ту мен ту пътят, защото още карахме към вкъщи.

***След 5 минути***

Джъстин спря пред нас.
Аз: Искаш ли да влезеш?-той ме погледна учудено. Това и очаквах. Не ме съдете исках да влезе, но го поканих не, за да бъда учтива, а за да го накарам да страда като ме гледа как се приготвям за срещата с друг, а не с НЕГО.
Дж: Уоу не го очаквах! Но няма как да ти откажа.
Аз: Добре хайде де!-усмихнах му се не знам защо не ме питайте.

Влязохме вътре и аз се запътих към кухнята, а той седеше посредата на дневната и се оглеждаше.
Аз: Хей кво ти става?
Дж: А нищо нищо. Кво да ми става?
Аз: Не знам изглеждаше странно. Искаш ли нещо за пиене?
Дж: Да може.
Тръгнахме към кухнята.

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.
Когато влязохме в къщата на Мади веднага ме сполетяха спомените за онази вечер. Никога нямаше да я забравя дори и да бях простил всичко на всички. След това се запътихме към кухнята.
М: Какво искаш за пиене?
Дж: Имаш ли бира?-тя ме изгледа странно.
М: Моля?!-направо изписка.
Аз: Ами ти как очакваш да утоля болката от това, че ти ще излизаш с друг, а не с мен?!?
М: Хаха ау горкичкия. Имам, но няма да ти дам, защото е много рано за това.
Аз: Добре де добре. Поне може ли портокалов сок или за тва е рано.
М: Да може, а искаш ли шоколадова торта. Сама съм я правила!
Аз: Ау любимата ми торта. Ама да не ме отровиш?!
М: Няма да си хабя отровата за теб спокойно!
Аз: Ау колко си мила!
М: Та искаш ли бе??
Аз: Искам как да не искам нещо което си направила ти?
М: Откъде да те знам-тя стана от стола и ми отряза едно парче. Докато беше с гръб към мен аз станах и застанах близо до нея. Не я докосвах, само стоях. Изведнъж тя се обърна рязко, защото не очакваше да има никой зад нея и залепи парчето торта на блузата ми.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Режех парче на онзи неблагодарник, когато се обърнах рязко, защото знаех, че няма никой зад мен, но съм грешала. Зад мен стоеше Джъстин толкова близо до мен, че му залепих парчето на бялата тениска. Супер точно бяла ли трябваше да е? Той се отдръпна, но пак не можех да мина. Съблече си тениската и отдолу се появи ИДЕАЛНО оформеното му тяло. Всяка плочка беше очертана като с линийка. Тялото ми изтръпна, краката ми се подкосиха, а сърцето ми заби лудо. Сигурна съм, че станах червена като домат. Захвърли тениската си на страна и се приближа към мен дори по близо отколкото преди. Изведнъж без дори да разбера устните му се намираха върху моите. Чувството беше уникално. Тази негова целувка се сравняваше само и единствено с влакче на ужасите-в началото се изкачваш и тръпнеш в очакване до кога ще продължи това велико чувство на напрежение и изведнъж се спускаш и умираш от страх дали няма да се разбиеш, но най-накрая разбираш, че всичко е свършило за части от секундата. Отдръпнах се изплашена от това което се случи, въпреки че отвърнах на целувката.
Аз: Съжалявам!-казах със сигурност след като минах през всички нюанси на червеното.
Дж: За какво?-каза го толкова спокойно, че дори се изплаших от това как може да е толкова спокоен.
Аз: За това преди малко не исках съжалявам.
Дж: Така ли, защо тогава ми отвърна-продължаваше да говори спокойно и това ме побъркваше по-добре да вика и да чупи, но не и да говори толкова спокойно и тихо.
Аз: Аз....не исках съжалявам казах.
Дж: Добре тогава и аз съжалявам. Не трябваше да го правя след като ти не искаше-"как да не съм искала бе човек?!" това си мислех, но естествено, че нямаше да му го кажа.
Аз: Мхм...ъм...искаш ли да видиш какво мисля да облека за срещата довечера?
Дж: Естествено че да!-божкееее защо е толкова прекрасен.

Качих се по стълните към моята стая и го оставих на дивана в хола. Вече бях пред гардероба си и знаех какво да облека. Бях избрала черна тениска, на която върху гърдите ми беше изписано Nike, къси черни панталонки и черни Supra. Вързах си косата на кок и си сложих малко спирала. Пръснах се с един мъжки парфюм, който просто много ме кефеше и за това реших да си го купя. За облеклото сигурно се чудите и си казвате омг тая момиче ли е или е момче? Момиче съм споко просто обичам повече момчешкия стил на обличане-съдете ме. Както и да е. Вече бях готова и слязох долу при Джей. Той ме зяпаше и не казваше нито дума.
Аз: Хей езика ли си глътна?!
Дж: А?! Кво каза?!-стоеше и не разбираше какво става.
Аз: Ем тогава кажи нещо де. Как изглеждам?
Дж: И да сложиш чувал за картофи върху това твое тяло ще изглеждал супер-това ме накара да се изчервя.

Докато си говорехме с Джъстин за това как изглеждам на вратата се звънна. Със сигурност беше Маркъс.

.*.*.*. В мислите на Ждъстин .*.*.*.

Когато Мади слезе беше просто... УоУ. Нямах думи. Гледах я с отворена уста. Тя ме попита как изглежда, а аз й отговорих, че и чувал да облече ще е най-красивата. В това време на вратата се звънна. Беше Маркъс. Мисля че трябва да поговоря с него....