One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Имах по-важно занимание!

.*.*.*. В мислите на Джей .*.*.*.

Кой пък е тоя?!

М: Алекс!?-е вече знаем, че се казва Алекс, а сега какво търси тук и защо търси ГАДЖЕТО МИ?!

А: Здрасти Мади! Ъм..знам, че съм малко нахален и още с идването ми ти се натрапвам, но може ли да остана в твоята къща?-МОЛЯ?! Ти ебаваш ли се с мен?- Туко-що пристигнах и няма къде да отседна-ама мен тва кво ме засяга?! Айде чао! Прав ти път! Чакай малко! Тоя откъде е пристигнал?!

М: Да разбира се! Къщата е голяма и има място за всички-Мади го прегърна. Аз се "изкашлях" и тя се сети да ме представи.-А Алекс това е Джъстин...

Аз: Гаджето й!

М: Мда гаджето ми.

Аз: Ъ Алекс беше нали-направих се че съм му забравил името. Той само кимна-откъде пристигаш?!-отвори устата си да каже нещо, но Мадисън взе щафетата.

М: Той е мой приятел от България-гледах я не разбиращо-нали знаеш че съм от България?

Аз: Много ясно мила-естествено, че знам че е от България вие за тъп ли ме смятате. Прегърнах я, а тя ме изгледа странно. Стейси дойде.

С: Хей! Защо стоите на вратата-Оу наистина стояхме на вратата.

М: Ами честно късно не знам. Е хайде Алекс влизай.

А: Между другото нося ти подарък. Майка ти и баща ти ме помолиха да ти върна пакосника Естър. Казаха, че не могат вече да се грижат за него.

М: Омг омг омг къде е любовта на живота ми-заподскача като малко дете.

Аз: Хей мислех, че аз съм любовта на живота ти-направих миличка муцунка.

М: Е и ти де!-целуна ме по бузата, а аз сложих 24-каратова усмивка, но забелязах Алекс и той уби всичко в мен.

Момчето не беше лошо. Беше висок малко повече от Мади, с руса вдигната на горе коса и зелени очи. Абе можеше да ми открадне момичето все пак се познават повече. Алекс подаде кученцето на Мади и тя го гушна като бебе. Бяха много сладки.

М: Алекс ела да ри покажа къде е стаята ти-двамата се качиха по стълбите, а аз Гаян и Стейси останахме в хола.

Р: Ей брато как си?

Аз: Добре съм що-леко му викнах. Не усетих просто.

Г: Джей спокойно.

С: Да не ревнуваш от Алекс?!

Аз: Моля?! Какво!? Не защо да ревнувам?!