One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Сама!

Джей не тръгна след мен. Честно казано и не очаквах да тръгне. Все пак нямаше и какво да направи ако дойде. Факт беше, че той има чувства към нея все още, и не можеше да се отрече. Сега беше време той да признае пред себе си и да избере една от нас.

Качих се на бегом по стълбите на втория етаж. Отворих втората врата в ляво и се хвърлих на леглото ми. Просто заех позата която почувствах за най-добра и се замислих.

Ами ако избере нея?! Аз тогава какво?! Точно преди ден се завърна от Маями, където беше една година. Една година изпълнена в мъки и мисли за него. И сега какво?! Появи се старата му любов, която отключи стари чувства. Стар, но явно не изгасен пламък на любов.

Ако избере нея аз оставам отново самичка както винаги. Форевър алоун. Естествено! Защо Господи постъпваш така с мен?! Не искаш ли да съм щастлива?! Толкова ли съм лоша, че не ми се случва нищо хубаво?! Защо не ми позволявате да бъда щастлива?! Защо?!

Неусетно съм заспала.

.*.*.*. В мислите на Джъстин .*.*.*.

Мади си тръгна разплакана от караокето, а аз дори не помръднах от мястото си. Само стоях и гледах как се отдалечава от мен. В буквалния и в преносния смисъл. Но нямаше какво да направя. Ако бях я догонил и бях я помолил да поговорим най-много да бях изял поредния шамар. По-добре да почакам да се успокои.

До една степен беше права. Аз все още изпитвах нещо към Хайди. Всичко това беше толкова странно. Идването на Хайди, завръщащите се чувства, с които очевадно наранявам Мади. Всичко това ми идва в повече. Много повече!

Точно преди ден се завърнах от Маями след една дълга и изтощителна година без Мади и какво?! Вместо да сме щастливи и да прекарваме време заедно, пред нас отново се появява пречка и започваме да се отдалечаваме все повече и повече.

Стоях пред караокето вече сигурно 10 минути. Най сетне се осъзнах и влезнах в заведението. Запътих се към нашата маса, където в ритъма на музиката се поклащаха двете тела на Хайди и Рейчъл. Отидох при тях.

Х: Хей Джей!-забеляза, че съм се върнал.-Къде е Мади?!-попита и смръщи вежди докато отпиваше от коктейла си.

Аз: Ъм Хайди трябва да поговорим!-заявих с леко повишен тон, защото музиката беше силна.

Р: Аз ще отида да си взема напитка-явно разбра, че имам предвид на саме и ни остави.

Х: Да и аз исках да поговорим!

Аз: Хайди аз...-прекъсна ме.

Х: Джъстин аз още те обичам!-е това ми дойде като гръм от ясно небе.

Аз: Хайд...-отново ме прекъсна, но този път не с думи, а с целувка. Това най-малко го очаквах. Беше кратка след секунда се отдръпнахме и аз стоях като вцепенен.-Хайди...аз...не знам какво да кажа.

Х: Просто отговори на въпроса ми! Обичаш ли ме още?!-ами сега?!

Аз: Аз...мисля че...да-тя хвана лицето ми в шепи и ме целуна страстно. Този път целувката беше по-дълга.

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Докато си спах най-спокойно усетих остра болка в областта на гърдите. Сякаш нещо в мен се пречупи и отлетя. Стреснах се и станах в седнало положение. Започнах да дишам тежко.

Най-накрая се успокоих и отново заспах сладко. Е колко беше сладко не знам, но сутринта се събудих от звънеца на вратата. Нямах си и на престава кой е.  Не знаех дали Джъстин се е прибрал или сега се прибира. Не знаех абсолютно нищо.

Човекът беше доста настоятелен, защото повтори звъна. Извиках "Идвам!" и слязох по стълбите. Бях по пижама, която се състоеше от къси панталонки и дълга тениска. Стигнах до вратата и отворих.

Отсреща стоеше Джъстин. Е поне разбрах, че не се е прибирал. Беше на път да звънне отново, но за щастие отворих на време и дразнещия звук не се повтори. Леле трябва да сменя тоя звънец с ужасен звук е. Но сега не му е времето.

Аз: Е влизай!-направих му път да мине и затворих вратата след него. Той седна на дивана.

Дж: Трябва да поговорим!-ау добре че ми каза!

Аз: Знам! Давай на право!-подканих го.

Дж: Ами...аз...-изглежда му беше сложно и реших да започна аз.

Аз: Джей...азз...съжал-прекъсна ме.

Дж: Мади мисля че трябва да скъсаме!-какво?! А аз бях готова да му се извиня!-Беше права, че все още имам чувства към Хайди. Спокойно ще се изнеса. Дойдох, за да си изясним нещата и, за да си събера багажа. Ще живея с нея. Няма да те притеснявам повече.

Аз: Първо не ме притесняваш и второ...и аз мисля че така ще е най-добре и за....ъм двама ни-въздъхнах. Естествено, че нямаше да бъде добре и за двама ни. Ако той си мисли това жесто се лъже. Но! Това си е негово решение и въпреки че отвътре умирам лека по лека, аз не мога да направя нищо.

Той стана и се качи в стаята си. Събра вещите си и отново слезе само, че този път с куфари. Сбогувахме се на вратата като аз го целунах по бузата за последно. Той излезе от къщата, а аз затръшнах вратата след него.

Е това май беше края на нашата връзка. И аз отново останах сама!