Ще го убия!

1K 67 4
                                    

.*.*.*. В мислите на Мади .*.*.*.

Джей ми се извини и излезе от стаята. Чувствах се някак странно. Дори не мога да опиша как така странно. Джъстин много ме нарини след случката с Жаклин, но от една странна много ми липсваше. Липсваше ми всичко в него. Шоколадовите очи, които като ме погледнеха и се разтапях. Тези ръце, които като ме прегърнеха и се чувствах в безопастност, сякаш сме само ние двамата. Но най-вече ми липсваха неговите целувки. Тези меки устни...стигаше ми само да ги погледна и вече бях в рая. Ценях това, че дойде и ми се извини, но и аз бях прекалила и трябваше да му се извиня.

Станах от леглото си и се запътих към вратата. Върнах се пред огледалото си и изтрих размазаната спирала, която се разтече след сълзите ми. Излязох от стаята си и почуках на вратата на Джей, която беше точно пред моята. Никой не ми отговори. Почуках отново. Същия резултата-тоест никакъв. Реших да вляза. Да знам не е редно, но трябваше да му се извиня. Предположих, че е в кухнята или гледа телевизия и за това слязох долу. Нямаше го на дивана, значи остава кухнята. Отидох в кухнята, но и там го нямаше. Явно е излязал. Тъй като много исках да говоря с него реших да му звънна, за да се прибере и да се разберем. Звъннах, но никой не вдигна. Звъннах отново и чух телефона му да звъни от кухнята. Ясно. Забравил го е. Добре вече започнах да се притеснявам. Той никога не си оставя телефона вкъщи. Нещо е станало със сигурност.

*******След 30 минути*******

Добре вече изперквам нямаше го от половин час, не беше си взел и телефона. Къде е това момче?! Иска да ме убие ли?! Умирам от притеснение. Обиколих хола сигурно вече 100 пъти. Ако не се прибере до 15 минути щях да звънна в полицията.

Докато си мислех как ще звънна в полицията чух как вратата се отваря. И пред мен се изправи Джъстин жив, здрав и прав. Веднага му се хвърлих на врата. Не ми пукаше изобщо как изглеждам от страни. До сега не плачех, но след кво го видях и го прегърнах започнах да рева от облекчение, че е добре. Без да се замисли и секунда той ме прегърна още по силно.

Дж: Хей хей защо плачеш красавице?-започна да ме гали по главата. Отделих се от него.
Аз: Къде беше идиот такъв? Знаеш ли колко се притесних да не ти се е случило нещо?
Дж: Откъде ти хрумна, че може да ми се е случило нещо принцесо?
Аз: Оставил си си телефона вкъщи, а ти никога не го оставяш у нас.
Дж: Така ли не съм забелязал, че не съм го взел. Съжалявам. Обещавам, че никога повече няма да го забравям.
Аз: Е къде беше?
Дж: До супермаркета-каза го толкова спокойно сякаш го е нямало 5 минути, а не 30. А дали бяха толкова или на мен ми се беше сторило толкова много?
Аз: Как така до супермаркета? Какво прави там 30 минути бе човек?-не се бяхме отделили един от друг и лицата ни стояха на 20 сантиметра разстояние.
Дж: Това ще ти се стори странно, но имаше много дълга опашка. А ти защо се притесни толкова много? Вече не ми ли се сърдиш?
Аз: Ами не знам. Може би вече не толкова. И аз съм виновна до една степен и не трябваше да се караме така. Обещай ми, че повече няма да се бъркаме в личния живот на другия и да се караме за това!
Дж: Обещавам!-Каза го толкова сладко, че не издържах.

Целунах го. Да целунах го. Той ми отвърна и задълбочи, но аз реших да спра. Отдръпнах се. Не защото не ми харесваше, ооо само колко много ми харесваше, но чувствах, че не е правилно след като не сме заедно. Вече бяхме разделени.

Аз: Извинявай-почесал се по врата и погледнах надолу.
Дж: Ееее нищо..-въздъхна. Личеше, че ми беше неприятно.
Аз: Е как е Карли? Имам предвид като човек.
Дж: Ами много е хубава, добра и мила. С една дума интересен човек е-вече седяхме на дивана.- А Кам?
Аз: Супер. Има брат на име Люк, който е сладък като бонбон.
Дж: Какво ти е станало с крака?
Аз: А паднах докато играехме футбол.
Дж: Ти играеш футбол?-беше доста очуден.
Аз: Дааа много неща не знаеш за мен!
Дж: Така ли? Добре тогава разкажи ми. Какви са ти интересите?
Аз: Харесвам футбола, карам скейтборд, обичам да чета, да играя видеоигри и да слушам музика, но най-много харесвам да пея. Ами ти?
Дж: Ти пееш?
Аз: Да пак ти казвам не знаеш много работи за мен. Е сега си ти на ред.
Дж: Ами карам скейтборд, играя видеоигри, слушам музика, но обожавам да пея.
Аз: Да бе! Е имаме доста еднакви интереси. Супер-усмихнах му се топло.-Е аз си лягам лека!-станах от дивана и го целунах по бузата.
Дж: Лека!

Бележка: Хей хей хей хора. Ке паса? Хах. Полудявам бе полудявам😂😂😂😂🔝. Не сериозно какво става с вас, много ще се радвам да чуя как върви живота ви. Също ще се радвам да чуя мнения и за историята ми. Извинявам се за закъснениято просто имам мъки в училище 😭👆🏻😁. Та така 😂😂😂😂😂. Гласувайте, коментирайте и живейте!!!! Адиос!!!!!😂😂😂😂😂😂😘😘😘😘😘😘😘

One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )Where stories live. Discover now