One Life (Fan Fiction with Justin Bieber :* )

Французойката

Аз: Все ми е тая. Аз отивам да уча.

Дж: Хей без целувка?!

Аз: Целувай г-ца Жаклин!-изкачих се до стаята си и му го извиках, защото той беше долу.

Точно преди да отворя вратата усетих как някой си слага ръцете на кръста ми.

Дж: Не така де! Много добре знаеш, че обичам твоите целувки повече от френските.

Аз: А дали?

Дж: Съвсем сигурен съм 😉.-целуна ме по бузата.

Аз: Добре, а сега вече наистина ме остави да уча.

Дж: Не може ли да стоя при теб докато учиш?

Аз: Само ако мълчиш!-с показалеца и палеца си си закопча устата сякаш е с цип.

Влязохме в стаята ми и аз си изкарах учебниците. Джей се пльосна на леглото ми, а аз седнах на стола пред бюрото ми. Часът беше 10:16.

*******След 1 час и 20 минути*******

В 11:26 вече бях готова, а Джей запаше тавана все едно има плакати на Джиджи Хадид по бельо.

Аз: Хей влюбения ставай да се оправяш за училище.

Дж: Колко добре ме познаваш. Знаеш, че съм влюбен, но нали не си личи много.

Аз: Е как да не ти личи? Ще се удавиш в лигите си ако не спреш да зяпаш плакатите на тавана, които всъщност ги няма. Тоест какво гледаш толкова, че лигите ти потекоха?!

Дж: Мислих си за теб....мен....и още нещо...

Аз: Правилно си си мислиш, защото няма да стане-усмихнах му се мазно.

Дж: Ееее много си лоша!

Аз: Неее така ти се струва.

Дж: Добре ще видим след време. А сега хайде да отиваме на училище!

Аз: Откъде този ентусиазъм за училище?!

Дж: Еми имам три часа френски днес, а и са един след друг.

Аз: Така ли? Ем давай да тръгваме, защото имам английски първи час, а господина не обича да закъсняваме.-взехме чантите си и тръгнахме надолу по стълбите.

Дж: С кой си по английски?!

Аз: Ами с Джонсън!-казах и го погледнах леко надменно.

Дж: Един с очила и брада?-каза с отвръщение.

Аз: Нее! Този с много секси очила, които му подчертават прекрасно сините очи, с очерователно добре оформената му брада, нали знаеш сега е много модерно да имаш брада, а и жените си падат по това. А и тази руса коса, която винаги е перфектно вдигната...леле и е само на 21. Перфектен е!-усещах как след малко щеше да избухне.

Дж: Знаеш ли какво се сетих трябва да тръгваме, защото трябва да мина през канцеларията!-каза отваряйки ми вратата.

Аз: Защо?

Дж: Имам на ум да се преместя в твоя клас!

Аз: И защо?-казах и се засмях.

Дж: Ами искам да прекарвам повече време с ГАЖДЕТО си!-натърти на последната дума.

Аз: Не е нужно-вече бяхме в колата.

Дж: Ще видим!-потегли.

През цялото време не обелихме и дума. Само радиото се чуваше. Пристигнахме в училището. Влязохме. Още от вратата видях господин Джонсън, но естествено Джей видя и госпожица Жаклин.

Аз: Е аз мисля да тръгвам. Не искам да те лишавам от присъствието на Жаклин тоест госпожица Жаклин, а и трябва да влизам за часа на прекрас...тоест господин Джонсън. Чао шиши.-целунах го.

Дж: Мхм да влез в часа на Джонсън. А аз мисля да ида до канцеларията.

Аз: Спокойно влизай в час за това ще мислим в межучасието.-целуна ме и се запъти към стаята си.

Хей хора тъй като забавих часта реших да е по дългичка. Надявам се да ви хареса. Този път ще искам 5 коментара и 10 гласа. 😘😘💜💜❤️❤️