Обикалях опитвайки се да направя целия ден перфектен. С Юрий не можехме да си починем от дни насам, но всичко си заслужаваше.
Листа със задачите беше пълен, а ние двамата още не можехме да ги изпълним. Корема ми беше на топка от притеснение да не объркам нещо и да проваля целия ден.
Днес моята Софи се женеше...
Вече е женa, която щеше да напусне домът ни и щеше да построи свой дом и семейство.
Моето малко момиченце стана жена...научи се да обича и да бъде обичана.
Почуках леко на отворената врата, за да предупредя бъдещия ми зет че влизам. Когато влязох в голямата стая го видях да обикаля из стаята паникьосано. Целия беше облян в под и пребледнял от стреса причинен му през последните дни.
- Как си, зетко?- попитах шеговито.
Той ме погледна изплашено и се хвърли отгоре ми. Отпусна главата си на рамото ми в опит да се успокой. Осетих зачестения му пулс и треперещите му ръце.
- Майко не мога да дишам...какво да правя?- каза без да се отделя от мен.-Ако стане нещо?
Потупах го по главата, за да го успокоя и се засмях на притеснението му....
- В съседната стаят се опитвам да успокоя свекъра ти, които също е толкова паникьосан като теб...теб тук.- пошегувах се.
Всички негови приятели, който бяха тук се засмяха с мен на стресирания си приятел. Той се отдръпна от мен и изтри потеклите се сълзи от очите му. Подсмъркна и се усмихна плахо.
- Коравото ми момче...- потупах го по рамото и се засмях.
За първи път виждах Леонид толкова изплашен. Още от както се запознахме той беше едно кораво момче със строги правила, принципи и много добър характер. Когато се запознахме ми направи много добро впечатление, защото беше много смел и добре дисциплиниран въпреки лошите погледи и изказвания на Юрий.
След всяка следваща среща той ставаше все по близък с нас и постепенно стана част от нашето семейство. Юрий до толкова свикна с него, че ако не говореше по веднъж с него на ден беше крив и раздразнен.
- Татко как е?- попита и показа най- сетне чаровната си усмивка.
- Хвърчим насам натам с него...пушат ни главите.- отново се пошегувах, за да мога да го разсея от тягостните му мисли.
आप पढ़ रहे हैं
До еднакви светове
लघु कहानीРазбрах какво е болката. Спомена за отминалия щастлив миг. Бях малка и невежа, невинна и слаба... С времето израстнах тези неща. Успях да стана силна и независима. Предадох моя опит и сила на всички около мен, за да бъдат по-добри в своята история.
