До еднакви светове

14. Кое да дам?

Отново лежах на болничното легло и чаках Юрий да дойде с резултатите от изследванията ми.

Все по често се налагаше да идвам. Пезех го в тайна от децата, в началото се опитах да го скрия и от Юрий, но той ме хвана.

Здравето ми се влошаваше с всеки изминал ден. Сърцето ми...ме предаваше. Още преди години когато ми казаха, че имам слабо сърце и е много възможно здравето ми да се влоши се изплаших.
Имах деца и мъж...имах дори внуци, а се разболях.

- Скъпа, как си?- Юрий влезе в стаята видимо притеснен.

- Добре...- казах, изправих се и се облегнах на бялата възглавница.- Как са изследванията?

Юрий дръпна малкото столче до леглото и седна на него. Отвори папката и започна да чете написаното вътре.

- Нищо фатално...- погледна ме и остави папката на малкото шкафче до леглото.- Али...до кога смяташ да караш така?

- Какво имаш предвид?

- Алисън ти се самоизяждаш...влошаваш се.

- А какво да правя?- гласът ми бе тих.- Юрий какво да правя?

- Остави всичко...направи каквото трябваше, сега го дай на следващите.

- Юрий кой са следващите?

- На София и Иван....

- Не...не са готови.

- Кога ще са готови? Какво чакаш?

- Искам да прехвърля всичката тази тежест върху тях? Цялата тази мръсотия без дори да знаят какво е това...в каква тиня сме...

- Това те убива....- той извика.

- По добре да умра от колкото да ги набутам в мръсотията, без дори да знаят какво да правят.- аз също извиках на свой ред.

- Али?- Доротея седеше на вратата, а зад нея виждах Иван. Те бяха изненадани от това, че с Юрий се карахме.

- Какво означава това?- Иван(бащата на Юрий) затвори вратата и се приближи до мен.- Какво правиш?

- Иска да се убие!- извика Юрий и стана от стола и започна да обикаля из стаята.

- Алисън обесни!- Доротея остави чантата си на дивана и дойде до мен.

- Няма да предам все още поста.- казах непоколебимо.

- Ако това ти вреди...

- Все още мога да издържа...

- Децата не знаят...- Юрий се намеси.- Дори не иска да им каже, но се прави на смела тук пред нас.- той викаше и ръкомахаше.

- Защо?

- Нека да подготвя София и Иван...искам да са наясно с всички...

- Али ти никога няма да си готова за това...

- А какво да направя?- извиках.

Всички повтаряха едно и също като папагали. Знаеха защо не искам да дам още всичко на тях. Тя също не искаше да нарани Юрий затова го даде на мен. Бутна мен в огъня, за да спаси своето дете. Няма да постъпя така с мойте деца.

- Али...- Юрий извика на свой ред.

- Млъкни!- извиках и го посочих с пръст.- Замълчи...не говори без дори да знаеш малко от това, което знам аз.

Така е, той е правоправния наследник за всичко и той има повече права от мен, но аз седя на неговия пост. Аз седя най-горе в йерархията в тази фамилия. Аз виждам и знам всичко за тази фамилия...

- Юрий дори зрънце от това което знам и това което съм виждала не знаеш...и очакваш да подложат децата си на това. Да направя така както направи майка ти?- извадих системата от вената си и станах от болничното легло и стъпих на студения под.- Дори да не го признава...аз бях твоето спасение.

- Алисън за какво говориш?- въпреки всичко той не знаеше?  Не вярвам...

- Наистина ли?- подиграх се на преструвките му.- Видях и прикрих толкова убийства, изнасилвани и куп други престъпления....

- Али недей....- Доротея не искаше да чува истината, защото знаеше, че не е правилно това, което направи.

- Искаш да съсипят живота им?

- Не е така...ти все още ще бъдеш на поста си, няма да ги оставиш сами, но предай част от задълженията на тях.- Иван се опита да ме успокои.

- Кое да им дам? Да прикриват данъчните измами...или може би нелегалното пране на пари?

- Алисън...- Доротея изсъска.

- Имам право сама да реша какво да правя. Все още мога да мисля рационално.

- Алисън...- Юрий извика след мен.

Отворих вратата и тръгнах боса към изхода на болницата придружавана с хората ми.

- Госпожо, боса сте!- азиядецът до мен каза притеснено.

- Няма значение, колата да ме чака на задния вход!

- Не е добре...

- Остани само ти с мен...другите можете да си вървите...