До еднакви светове

2. Все някъде

Човек има нужда от две неща в този живот.

Пари и сила.

Всички искат това, без дори да осъзнават това. Готови са на всичко, за да постигнат целта си.
Хората са толкова алчни за власт и пари.

Нещото което исках е да мога да обичам. Да бъда обичана.

Но заради това си желание бях наранявана твърде много...но научих и много.

- Здравейте, госпожо!- младото момиче на рецепцията ме поздрави щом влязох в голямата сграда.

Качих се в асансьора и натиснах копчето за етаж на който се намираше кабинета ми.

Живота се променя.

Това е съвета, който давам на всички.

Ако преди години ми казах, че щях да съм тук на това място, в това положение, никога нямаше да повярвам.

Съблякох черното си сако и го сложих на закачалката. Оставих черната си чанта на шкафа до закачалката и извадих телефона си от нея, заедно с котията ми с очила и ключовете ми.

Взех ги и ги сложих на голямото ми бюро и седнах на големия си стол.

Натиснах едно от копчетата на настолния телефон, седящ в страни.

- Кажете, госпожо!- чух класът на една от секретарките си.

- Очаквам гости. Моля те, ако идват ми съобщи.

- Разбира се! Нещо друго?

- Има ли някой долу, който чака за мен?

- Има господин, който каза, че има нещо за вас...

- Пусни го!- прекъснах връзката.

Отключих един от шкафовете и извадих лаптопа си и го включих.

Леко почукване се разнесе из голямата стая и след това вратата се отвори.

- Госпожо!- азиатския мъж влезе в стаята и ми се поклони.

- Заповядай!- поканих го на черния диван в страни от бюрото ми.

Станах от мястото си и седнах на креслото до дивана. Мъжът сложи куфарчето си на малката маса пред нас и започна да търси нещо в него.

- Намерих и извадих всичко, за което ме помолихте.- каза и ми подаде снимки на няколко младежи.

- Изненадващо колко деца има.- казах си тихо.- Това ли са всички?

- Това са само на младия...ето и тези.- подаде ми още няколко снимки.