До еднакви светове

6. Емоционален разговор

- Какво можеш да кажем за себе си? Нещо което не си казвала до сега.- погледа на водещата на предаването беше вперила поглед в мен. Чакаше да отговоря на въпроса ѝ.

- Не знам...била съм на толкова интервюта. Наистина не знам...моя живот е публично достояние. Всичко, което се е случило, случваше или ще се случи е навсякъде в мрежата. Всяко моя дума е без значение, защото вече 20 години повтарям едно и също нещо, което е под въпрос на време до тогава докато се получи така че да се знае, че скоро ще получите по-бързи и по-точни резултати..в моя случай отговора на въпроса Ви...- бях изненадана от думите си.

- Какво означава времето за Вас?

- Много е трудно да се каже...може би все още не мога да кажа с точност, но според мен до сега, времето единствено те съпровожда.

- Какво в щастието за теб? Как би запомнила живота си?

- Микс от много чувства...

- Какво най-много ви разочарова когато погледнете назад?

- Нищо...мисля, че изживях...не не изживявам живота си пълноценно.

- Нека задам така въпроса си...сега когато погледнете назад, кое е най-тежко? Кое все още ви тежи? Дали грешките с бившият ви съпруг или загубата на някой от близките ви?

- Не...не съжалявам за това...

- Дори за това, че са ви измамили?- жената срещу мен беше изненадана.

- Не мога да съжалявам за нещо, което не ме е правило щастлива. Единственото нещо, за което мога да съжалявам е това, че приемах всичко за даденост. Съжалявам, че не можах да кажа още веднъж обичам те на най-важните си хора, че не успях да чуя смехът им...- погледнах настрани, защото сълзите ми всеки момент щяха да закапят.- Тъгата, която си спомням сега...си я спомням с усмивка...но когато си спомня смеха на майка ми...чувствам нечовешка болка...

- Но това не е грешка...мисля, че всеки от нас изпитва тези чувства....

- Не можеш да съжаляваш, ако не си бил щастлив. Има нещо, което баба ми повтаряше постоянно... Усмивката е тъга, а сълзата щастие.

- Но как така?

- Осъзнах нещо толкова глупаво нещо, много късно... Никога няма да си тъжен за това, че някога си бил наранен....след 20 години нито веднъж не съм плакал за това, че бях наричана уличница или продажница...става ти тъжно, когато си спомня нечия усмивка...нечии смях...- сълзите се стекоха от очите ми. Въпреки, че плачех, запазих малко сила.- Сега ми се разбива сърцето като си спомня за глупавите шеги на дядо ми... спортове, които имахме с майка ми....- лека усмивка се появи на лицето ми, но секунда след това силна вълна от сълзи обля лицето ми.