До еднакви светове

21. Нека разберат...

Щях да купя последното нещо което притежаваха Уилямс...тяхното списание и гордост.

Бяха фалирали, нямаха пукната пара, а скъпата им фирма банкрутира. Единственото нещо което можеха да направят за тях е да я продадат на безценица, но никой не иска да я купи, защото беше потъващ кораб.

- Майко сигурна ли си, че искаш да я купиш?

- Искам да видя отчаянието в очите им. Да видят болката, която изпитах аз когато се унижих...

- Мамо наистина ли си ги поканила тук?- София влезе в залата видимо ядосана.

- Скъпа, не се ядосвай толкова. Сигурна има някаква причина.- Леон дойде след нея опитвайки да я успокоява.

- Деца...единственото нещо което им остана е компанията им...

Бях им спестила някои от нещата. Все пак няма как да узнаят  грозната истина за майка им.

- Мамо..- Кол и Стивън също дойдоха.- Какво по дяволите си мислеше?- извика Кол.

- Джин, погрижи се никой да не ни слуша!- Юрий влезе и се спря пред мен.

Не можех да разбера какво му се върти в главата. Очите му бяха впити в мойте, но погледа му беше...толкова празен.

- Ще бъдеш ли щастлива?- попита ме той.- Алисън ще бъдеш ли щастлива?- но този път той извика ..

- Да....ще бъда щастлива видяли всички тях на колене пред мен.- извиках.- Искам да видя отчаянието в очите им...искам да молят за живота си.- извиках и сълзите се стекоха от очите им.

Лицето на Юрий омекна. Беше видял болката ми. Въпреки че той беше до мен когато ми беше най-трудно, сега ме обвиняваше. Погледнах настрани и видях децата ми да седят изненадани от думите ми.

За първи пък ме виждаха такива. Аз за тях бях жената, която не може да мрази, която помага въпреки всичко и прощава всичко.

- Аз бях на прага на смъртта заради тях...аз видях смърта заради тях и искате да си седя мирно...убиха семейството ми.- започнах да говоря по тихо...

- Мамо това не означава, че ти трябва да си тази, която да ги спаси...- София се намеси.

- Да ги спася?- засмях се.- Аз ще ги унищожа...аз ще им покажа какво е да си на ръба.

- Какво? Какво ще направиш?- Иван беше шокиран.

- Скъпите ми деца...мислите ли, че съм ви казала всичко? Има наща, които не се казват деца.

- Госпожо търсят ви!- Джин отново влезе и ми подаде телефона които държеше.

- Ще го купиш ли?- Доротея беше изпълнена с нетърпение.

- Да.

- На каква цена ще я вземеш?

- Не повече от 25 хиляди..

- Наистина ли?- чух силния ѝ смях в слушалката.- Мама им псета...така им се пада.- каза след бурния си смях.- Децата там ли са.

- Да...- погледнах ги, а на лицата им отново се виждаше изненадата и неразбиране. Бяха чули силния смях на баба си.

- Сега няма да те разберат, но Юрий ще го проумее съвсем скоро.- каза и след това затвори.

Върнах телефона на Джин и той отново излезе.

- Баба ви очевидно няма проблем с това...надявам се съвсем скоро да разберете...

- Какво да разберем след като нищо не  ни казваш.- Иван отново извика.

- Иване не викай!- София му направи забележка при което той замлъкна.- Дайте ѝ възможност да говори.

- Същност всичко това се случва по план...те започнаха сами да си копаят дупката, а ние само ги гледахме. Фирмата която купя сега за без пари ще я дам на техни роднини и ще им помогна да я възтановят...но разбира се вече всичко ще се случва под строгия контрол на Алексеевич.

- И защо ще правим това?- София говореше спокойно с очи впити в мен.

- За да видят, че зависят от нас....че живота им е в моите ръце.

- Мамо ти не си такава.- Леон каза объркано.

- Леон скъпи...нека разберат, че това което ми направиха няма да се забрави...връщам им с лихвата.