До еднакви светове

15. Сред убийци

Седях на креслото в кабинета ми и поех горещото си кафе. Оставих чашата с горещото си кафе на малката маса пред мен и огледах добре мъжете около мен. С мен имаше поне 10 мъже и момчета в различни възрасти, кой от кой с по-лошо и по-гнусно престъпление.

Около нас седяха тяхните охранители гледайки се злобно един към друг. Най младия тук беше едва на 17 години, но също толкова надменен и възгордя като други около него.

- Не мисля да ви задържам...- всички чакаха нетърпеливо да разберат какво ще им кажа. Защо съм ги събрала тук...

- Първо нека всички излишни да излязат.- казах с намек към охранителите.- Няма да повтарям.- бях толкова спокойна, след като те дори не помръднаха.

Разговарях с убийци, които точно сега се страхуваха от мен. Години наред слушах Олга и Доротея и прекривах тези нищожества. Сега дойде времето да се върнем в рамките на допустимото.

- Искам всички да отидете и да се предадете.- казах спокойно и отпих от кафето си.

- Моля?- извика един от мъжете.-  С какво право ни говориш?- извика и се изправи.- Никога няма да се предам.- някакъв далечен братовчед на Иван, който беше изнасилил куп момичета и по молба на Доротея която имаше дълг към него, аз го прикрих.

- Нямаш право да ни караш.- мъж около 30-те си години се намеси с горделивото си държание.- Няма какво повече да обсъдим.- стана от мястото си, оправи синьото си съко и тръгна към вратата, но когато натисна дръжката разбра, че е заключено.

- Никой няма да напусне тази стая докато не направи, това което трябва.

Знаех, че аз също съм виновна колкото тях, защото прикрих толкова много престъпления и оставих толкова боклуци на свобод, която не заслужаваха...но сега вече по силна и стабилна, трябваше да поправя грешката си.

- Яко ние потънем потъваш и ти. Няма да спиш спокойно, докато гния в затвора.- същия дядо се обади.

- Джин, подай ми листите!- корееца постави по един лист и химикал и дойде отново до мен.- Това е самопризнанието ви...на всички.

Бяха изненадани, че имах всяка тяхна тайна записана. Все още вярваха, че аз съм глупава и слушам какво ми каже Доротея, но по дяволите велече съм на 50 и...тук съм на върха повече от 10 години, а преди това колко време гледах спокойно как се избиват взаимно...

- Още в началото когато дойдохте и си изпяхте всичко, беше записано и запаметено.

- Ако аз падна, ти падаш с мен, кучко!- извика един от мъжете и тръгна към мен, но корееца го спря.

- Не бих рискувала да застана срещу него.- посочих Джин.- Вашите охранителите не могат да стъпят на малкия му пръст. Хладнокръвен убиец е.- вярността на северно кореец минаваше всякакви граници. Да не говорим на какво беше способен от обучението си за войник в Северна Корея...

Той отмести сакато си при което се показа пистолета му стоящ спокойно в задната част на колана му.

Всички се примириха и седнаха обратно на местата си. Знаеха че живи няма да излязат от тук, ако не приемат предложението ми.