До еднакви светове

24. Погледни добре

- Наистина ли искат и двамата?- Юрий попита докато намествах вратовръзката му.

- Да...трябва да се покажем заедно, защото се носят слухова, че не се разбираме.- казах и се отдалечих от него.

- Така ли? Защо?- той самия се изненада от думите ми.

- Защото не си се прибирал от седмица.- напомних му детинските ми действия след като се скара с близначките.- Наясно си, че те не искаха да кажат това....

- Скъпа...те точно това искаха да кажат.- той каза ядосано и се отдръпна от мен.

- Юрий...- предопредих го.

Много мразех когато ме отблъскваше и ме държеше настрана от себе си. Той не ми обърна внимание и продължи да се оглежда в огледалото пред него.

- Джин?- извиках без да отделям поглед от Юрий.

- Да, госпожо?- секретаря ми влезе в стаята и зачака да му кажа какво искам.

- Отмени интервюто....- най сетне Юрий погледна към мен, но през огледалото.- Няма да отидем. Извини се от мое име.- казах и взех чантата си от малкия диван до мен и излязох от стаята без да казвам нищо.

Тръгнах по големия коридор на хотела, в които се намирах, а тракането от токчетата отекваха по коридора.

- Алисън!- Юрий извика зад мен, но вратите на асансьора се затвориха преди да ме стигне.

След като излязох от хотела шофьора, които ме чакаше отпред ми отвори задната врата на колата, но аз се спрях до него.

- Дай ми ключовите!- казах и си подадох ръката.

Той извади ключа от джоба на черния си панталон и го сложи в ръката ми.

- Свободен си, сама ще шофирам.- каза и затворих вратата на колата, която още стоеше отворена.

Той кимна и се отдалечи от колата. Аз заобиколих и се качих на шофьорското място и потеглих.

****

Слязох от колата и заключих преди да тръгна към домът на приятелката ми.

Малка къща в покрайнините на Москва...

Щом почуках на вратата секунди след това тя се отвори и видях усмихнатото лице на Айля.

- Може ли да вляза?- попитах тихо, а гласът ми трепереше.

- Скъпа, какво е станало?