До еднакви светове

22. Заклех се

Сегашни дни

Седях до масата и гледах белите папки с документи сложени на нея. До всяка една имаше черна писалка, за улеснение на гостите.

Бях притеснена....след толкова години отново щях да видя непоносимите им лица...или по скоро щях да видя Доминик.

- Скъпа...- Юрий дойде до мен.- Бъди спокойна! Всичко ще е наред.- усмихна ми се топло.

Опрях глава на него и поех глътка въздух. Той сложи ръка на рамото ми и се засмя.

- Кое е смешно?- попитах без да го поглеждам.

- Ще видим глупавата му физиономия отново.- продължи да е смее.- Спомняш ли си как се ядоса като разбра за нас.

Спомена предизвика смях в мен. След като Юрий ми предложи, той ми дигна голям скандал как съм могла да избере Юрий пред него.

- Дали все още си мисли че е по-добър от мен?- погледнах го с насмешка.

- Дали?- повдигнах вежди и двамата се засмяхме.

- Виж, виж!- отдалечи се от мен и показа добре поддържаните си тяло.- Я виж!- вдигна блузата си, при което се видя все още добре оформените му коремни мускули.- Да ли го има още?

- Юрий в компанията сме...свали си блузата!- засмях се на детинското му държание.

- Скъпа моя имам, показвам.- намигна ми, а аз сложих ръка на лицето си и се смеех тихо.

- Татко какво се вихриш?- Леон влезе в конферентната зала и видя постановките на Юрий.

- Моля те Леон, ти поне го накрай да се съвземе.- засмях се и се помолих Леон за помощ.

- И аз имам.- Леон си разкопча ризата и на свой ред започна да се показва.

- Леонид...- скастрих го, но той от своя стана се обърна към свекъра си и одариха гърди едни в други.

- Какво става?- София влезе и видя детинските сцени на Леон и Юрий.

- Госпожо....- корееца влезе, но веднага щом видя полу голият ми зет и съпругата ми, които си вдигале блузата, се обърна с гръб към нас.

- Джин?- погледнах го с насмешка, колко неудобно се беше почуствал.

- Гостите ви пристигнаха.- каза стоейки все още с гръб към нас.

- Леонид облечи се!- изсъска София, при което Леон се нацупи като дете и започна да закопчава копчетата на ризата си.