До еднакви светове

18. Моето щастие

Седях на една от масите в голямата зала и говорех с останалите хора на моята маса.

- Госпожо скоро ще съобщят наградата.- Джин ми прошепна в ухото.

- Скъпа, всичко ли е готово?- Юрий ме попита.

- Да, скъпи!- бяхме подготвили малки подаръчета на всички от организаторите на цялото събитие.

След като започнаха да обявяват номинираните за наградата ние с Юрий се хванахме за ръце.

- Ще бъда с теб!- каза ми и ми се усмихна окуражително.

- Победителя за наградата Жена на годината отива приии....- жената извика в микрофона ентусиазирано и отвори златния плик с името вътре.

Тя се усмихна щастливо, след като прочети името вътре и се приближи отново към микрофона.

- Алисън Алексеевич!- извика и всички започнаха да ръкопляскат.

Аз станах изпълнена с щастие и тръгнах към сцената, внимавайки да не се спъна в голямата си рокля.

Качих се на сцената и Мелани, жената която обяви победилея, ме прегърна.

- Често, мисля че ти беше най-добрият вариант за тази награда.- прошепна ми докато ме прегръщаше.

Халил, който седеше до нея също ме прегърна преди да ми подаде златната статуетка.

- Нямам думи...- не можех да се поберат в тялото си от радост.- Не мога да опиша колко горда съм със себе си или това колко щастлива ме прави факта че седя тук и държа тази награда е ръцете си.- няколко сълзи от радост се стекоха от очите ми.- Искам да ви благодаря, че повярвахте в мен, ще ми помогнахте да стана това, което съм и на всички хора, които седят зад мен.- ръцете ми трепереха и въздуха не ми стигаше.- В момента не знам как да реагирам...- засмях се леко а след мен и останалите в залата.- Благодаря на вас, на хората които повярваха в мен, на семейството ми, на приятелите ми... Благодаря!- вдигнах статуетката и след това се запътих към помещението зад сцената.

Вътре беше един от организаторите, които щом ме видя ме прегърна веднага.

- Мила моя толкова съм щастлив за теб.- каза докато ме прегръщаше.- Това е толкова добра новина.

- Много съм щастлива!- казах и показах треперещите ми ръце.

- Скъпа!- Юрий беше дошъл и веднага ме прегърна.- Толкова съм горд!- каза докато ме прегръщаше.- Ти не си просто жена, ти си богиня.- каза тихо и се отдръпна и ме целуна.

- Колко сте сладки!- каза Джошуа, организаторът, докато стоеше до нас.

След като бяхме останали с Юрий сами избухнах в неконтролируем плач.

Бях толкова щастлива че се доказах пред хората...че съм добра. Показах на всички жени че могат да бъдат по силни и самостоятелни.

Юрий се опитваше да ме успокои, но той се смееше, защото знаеше, защо плача.

- Любима моя, успя!- каза докато ме гали по главата.- Не мисля че някой друг ще направи това, което направи ти.

- Юрий ти си моята награда...ти и децата ни сте която щастие и дар.