До еднакви светове

11. Осъзнаваш ли?

Не знаех дали да се радвам...

Бях изплашена от резултата...бях изплашена как нещата около мен развиха рязка скорост за няколко седмици.

Все още не знаех как да реагирам на това, че Доротея иска да предаде на мен всичко...иска аз да стана лицето на фамилията с две думи...

Юрий го нямаше от няколко дни и бях сама. Не знаех какво да правя и как да постъпя. Не знаех кога Юрий ще се прибере, а имах така нужда от него сега. Исках да му кажа всичко, но ме е страх как ще реагира.

- Мамо добре ли си?- чух тихия глас на София.

Въпреки, че беше в тази крехка и невинна възраст, тя бе много умна и усещаше всичко, което се случва. Знаеше, че не ми е лесно да бъда тук и да крия всичко от хората.

- Да скъпа, добре съм!- подсмръкнах тихи и избърсах сълзите ми.

- Чух че плачеш.- изненадах се и бързо станах от тоалетната чиния и скрих всичко в шкафа. Когато отворих вратата я видях да седи спокойно срещу мен.

- Защо си тук?- исках да сменя темата.

- Мисля, че тати се прибира...- искала е да ме предупреди.- Не искам да те вижда така.

- Умното ми момиче!- прегърнах я.

- Не искам да плачеше, заради глуповата ми леля.- тя ми направи сладка физиономия и ме целуна по бузата.- Ти си най-добрата майка.

***

След като приготвихме всичко и се разбра, че Юрий вече е тук, събрах децата за да го посрещнем.

След като влезе в къщата видях голямата му усмивка и първото нещо, което направи е да дойде при мен и да ме прегърне.

- Толкова ми липсваше!- прошепна докато държеше главата си на сгъвката на врата ми.

Увих ръцете си около него облекчена, че е до мен вече. Въпреки, че отсъстваше само няколко дена за нас раздяла, дори за няколко часа е трудна и сложна.

- Обичам те!- отдели се от мен ме целуна бързо и ми се усмихна чаровно.- Какво правят моите ангелчета?- клекна и хвана децата в една голяма обща прегръдка. Започна да ги целува и да им се радва.

- Извинявам се, че ви прекъсвам, но трябва да тръгвате за училище.- прекъснах ги.

Децата ме погледнаха лошо, но след като баща им каза две думи, те усмихнати тръгнаха към колата.

***

- Юрий трябва да поговорим!- казах тихо след като влязох в хола, където той седеше и гледаше към запалената камина.

Той седеше с гръб към мен. Все още беше добре изглеждащ със стройно тяло. Бялата риза добре описваше мускулите на гърба му. Все още изгарях от желание по него.

- Разбира се, скъпа. Слушам те.- той се обърна към мен и ми усмихна.

- Знам, че е неочаквано и непланирано...в неподходящ момент е, но мисля, че трябва да ти кажа преди да направя каквото и да в било.- чертите по лицето му започваха да се променят. Усмивката му бавно изчезна.

- Не е станало нещо с теб нали? Не си болна?- попита притеснено.

- Не...добре съм...- опитах да намеря правилните думи, за да му кажа.

- Какво е?

- Бременна съм!- казах бързо.

Той се изненада и за кратко не реагира по никакъв начин, но миг по-късно се появи голяма усмивка на лицето му.

- Наистина ли? Сигурна ли си?- попита ме и се приближи още повече към мен.

- Да...още е рано, но се усещам...- не знаех как да му обясня.

- Боже, Али...- целуна ме и ме прегърна.- Осъзнаваш ли колко щастлив ме правиш?

- Какво ще правим?

- Смисъл?

- Как ще реагират останалите?

- Ще им кажем...ще го гледаме...а относно решението на майка ми...
През последните дни го мислих доста. Това е възможност да се докажеш.