Блейк
Бях насочил пистолет срещу Скот и тъкмо го заплашвах, когато чух изстрел. Какво по дяволите?! Кълна се, че ако онзи е прострелял Тара, ще го убия, без да ми мигне окото. А този Скот е следващия.
Обърнах се и видях човекът на Скот-Милтън, да лежи на пода, а до него се образуваше локва от кръв. Тара се обърна към мен, цялата трепереща и плачеща неудържимо. Да не би току-що тя да беше го убила?
-Тара..-приближих се към нея и я прегърнах. Изтрих сълзите и и се опитах да я успокоя, но не ставаше.
-Блейк..аз..
-Шшш, спокойно.-прекъснах я веднага. Знаех какво ще каже, но не исках да и позволя да го каже. Докато я утешавах, Скот мина покрай нас с джипа си и викна нещо, но не можах да го чуя. Не ме и интересуваше какво е казал, в момента имах много по-важна работа от него.
-Всичко е наред! Всичко е наред!-повтарях, галейки я по главата. Бях наистина учуден, но в никакъв случей, не бях разочарован. А напротив, радвах се, че е добре и, че онзи не и е направил нещо!
-Хайде, прибираме се!-казах и аз, прегърнах я и тръгнахме по улицата.
Оставаха ни още две пресечки и щяхме да се приберем. През целия път, тя не спря да трепери, което много ме притесняваше. Опитвах се да я успокоя по всякакъв начин, но не се получаваше.
Повървяхме още малко и вече бяхме пред вратата на къщата.
Щом влязохме привлякохме вниманието на всички. Миа и Алек веднага се приближиха към нас.
-Какво се е случило-попита веднага Алек. Как щях да обясня това? Не, че беше голямо престъпление поне за мен, но за Тара изобщо не е така.
-Тара добре ли си?-попита я Миа, а треперещото момиче поклати отрицателно глава. Миа прегърна Тара и я поведе към втория етаж като ме остави с Алек.
-Брато, тя не е добре..-казах и прекарах пръсти през косата си.
-Какво си направил Блейк?!-попита ме той със сериозен тон.
-Този път нищо не съм направил! Тя простреля Милтън, онзи от хората на Скот.-казах и изражението му се смръзи.
-Тя какво..?-попита невярващо Алек.
-С Ник и Тео бяхме отишли в един бар..
______
Тара
Какво направих? Аз..убих човек! Как можах да убия човек?! Не мога да повярвам, това не е истина! Не! Сънувам нали? Не можеше да е истина! Не съм направила това, нали?!
Стоях на края на леглото си и преосмислях случилото се. Как можах да направя подобно нещо? Нали нямаше да съм като родителите си? Бах толкова сигурна в това, а сега се превръщам в нещо като тях. Престъпница. Нямаше да го понеса. Не можех!
-Тара, хей! Разкажи ми какво се случи..-помоли ме Миа за стотен път.
-Н-не..-казах и поклатих трескаво глава.
-Разбирам, че се е случило нещо ужасно за теб, за да се държиш по този начин, но поне ми позволи да ти помогна.
-А-аз...п-рострелях ч-човек...-казах и тя сложи ръката си върху моята при което се стреснах.
-Всичко е наред! Спокойно, не се разстройвай!-каза тя, но аз не можех. Това не бях аз, просто нещо ми се случи. Целия си гняв, който се породи от думите на човека на Скот, излях върху него, като го прострелях. Знаех, че не е правилно, но нямах друг избор. Бях или аз, или той! А в никакъв случей нямаше да позволя това да съм аз!
Блейк
Не ме свърташе на едно място. Не можех да повярвам, че Тара уби Милтън. Как можах да позволя това да се случи? Бяха двама, ние също бяхме само двамата, а аз нямаше как да застрелям и двамата.
Исках да отида и да видя как е, защото знаех, че това е ново за нея. И още повече, че беше нещо, което тя не е правила преди. За разлика от родителите си, тя не иска да бъде мафиотка.
Без да мисля повече, прекосих разстоянието от моята стая до нейната и почуках. Нищо. Почуках още веднъж, но пак нищо. Отворих леко вратата и влязох в стаята и. Беше завита през глава и се чуваше тих плач. Приближих се и седнах до нея.
Премахнах завивката от нея и тя рязко се обърна към мен.
Погледна ме със сълзи на очите, които се търколиха по бузите и. Лицето и се бе зачервило, а очите и подпухнали. Косата и бе разрошена и част от нея падаше върху лицето и.
-К-какво п-правиш тук?-попита ме подсмърчайки.
-Исках да видя как си..-казах, но тя не помръдна.
-А-аз..ъм..д-добре съм! Сега можеш да си в-вървиш!-каза тя, опитвайки да оправи рошавата си коса и да изтрие сълзите от лицето си.
-Знаеш, че не обичам да ме лъжат, нали така?!-попитах и тя кимна плахо. Колко беше крехка само, но не разбираше, че това, което направи беше правилно. Той заслужаваше да умре, още повече, че я беше докосвал, което още повече ме караше да му пръсна мозъка!
-Сега ми кажи истината, става ли?-попитах я нежно и тя се изправи в седнало положение.
-Аз, не съм п-правила подобно нещо и...Блейк, аз у-убих човек. Казах си, че не искам да бъда като т-тях, а точно това н-направих Блейк! У-убих го..-каза и покри лице с шепите си.
-Искам да ме погледнеш и да ме изслушаш внимателно!-казах и хванах нежно треперещите и ръце и открих лицето и. Сложих кичур коса зад ухото и и нежно повдигнах лицето и, за да ме погледне в очите.
-Знам, че си изплашена и, че това, което се случи не е в твой стил...и най-вероятно си стресирана, но постъпката ти беше най-правилното нещо, което можеше да направиш. Ако не беше го застреляла, можеше той да го направи. А ако беше го направил, нямаше да си го простя, разбираш ли?! Знам, че може би мислиш, че си сгрешила или, че си най-лошият чавек на земята, но това не е така. Искам да знаеш, че изобщо не е така и не искам да виждам повече сълзи в очите ти! Сега се усмихни и не мисли за това повече, чу ли?! Утре ще отидем при баща ми и ще говоря с него за теб, както се разбрахме! А сега си легни и не мисли за това повече! Лека нощ Тара!-казах и поставих нежна целувка върху челото и, а след това излязох от стаята и.
Нямаше си и на идея колко ме подлудява!