С момичетата бяхме в мола, но не си харесвахме нищо и Миа предложи да отидем до дизайнерски магазин специално за рокли и обувки, и с Ариана се съгласихме.
Щом пристигнахме в магазина ахнах. Изглеждаше уникално. На където се обърнех имаше рокли в различен цвят, визия, дължина и прочие.
Едно момиче се запъти към нас и ни се усмихна, след това се представи.
-Здравейте момичета! Аз съм Кира О'Конър и съм тук, за да ви помогна с избора на рокли!-каза и се усмихна топло. Ние също се представихме и тя ни поведе към вътрешната част на магазина.
-Какъв тип рокля ви трябва? За бал?-попита Кира като се беше спряла пред отдела за бални рокли.
-Не, трябват ни рокли и обувки подходящи за събрание или може би бизнес среща!-каза Миа и ние кимнахме.
-Добре тогава, последвайте ме!-каза Кира и ние тръгнахме след нея.
______
Отне ни близо три часа, за да изберем роклите си и много се изморихме. Не вярвах, че шопинга може да отнеме толкова време и още по-малко да се изтощя толкова. След като избрахме роклите и обувките си, Ариана ги плати с някаква карта, като ми обясни, че е карта лично за момичетата ако им трябват пари за задачите. Моята рокля беше в бебешко розов цвят, тази на Миа беше тъмно синя и роклята на Ариана беше в цвят бордо. Обувките ни бяха в същите цветове.
След пазара Миа предложи да се приготвим за срещата в къщата и и ние се съгласихме.
Намирахме се в стаята на Миа и аз се замислих за нещо. По време на пазаруването Блейк беше звъннал на Ариана да пита за мен, защото си беше помислил, че съм избягала. Той сириозно ли? Дори и да избягам, щяха да ме намерят много бързо и просто нямаше смисъл, освен това и не ми се умираше. Знам, че ако това стане, този път Блейк няма да има възможността да ме спаси.
-Тара! Слушаш ли ме?-попита ме Ариана.
-Аз..не съжалявам! Бях се отнесла..-казах аз.
-Както и да е..тъкмо казвах, че ни остават два часа до срещата, за това по-добре да се обличатее-каза тя, взе си роклята и обувките си и избяга към съседната стая. Ние с Миа се засмяхме и се разпределихме. Разбрахме се аз да се облека и обуя в гостната.
Когато бяхме готови, с момичетата се събрахме в стаята на Миа и те започнаха да се гримират. Аз стоях и ги чаках да приключат, за да може да тръгнем.
-Ти няма ли да се гримираш?-попита ме Миа и аз поклатих глава отрицателно.
-Мисля че съм добре..-казах и тя вдигна ръка във въздуха.
-Ариана, трябва да оправим това!-каза Миа и двете кимнаха.
Вече минаха 20 минути и момичетата бяха готови.
-Е да тръгваме-казах и се запътих към вратата, но те ме спряха.
-Никъде няма да ходим! Идвай тук да те оправим!-казаха те и ме задърпаха.
-Няма да отваряш очи докато не ти кажем!-каза Миа и аз кимнах.
Когато бяха готови с моят грим ми казаха да се погледна в огледалото пред мен и направо не можах да се позная. Бяха се справили уникално. Нямах думи! Гримът се състоеше от розови сенки, като цвета на роклята ми, и леко по-тъмен цвят розово над сенките, които бяха на клепача ми. Бяха ми сложили и червило в същият цвят. Наистина се бяха справили много добре.
След като ме гримираха, момичетата се заеха да оправят косите си. Аз избрах да накъдря моята. Оставих небрежните къдрици да се спускат свободно по раменете ми и реших да захвана дясната част от косата си малко над ухото си с малки черни фиби.
Ариана изправи косата си, а Миа реши да си направи небрежен кок, като спусна част от косата си от двете страни на лицето си.
След час вече бяхме готови и чакахме момчетата да дойдат и да ни вземат. Естествено не се забавиха, защото трябваше да не закъсняваме. Щом излязохме от къщата на Миа момчетата се ококориха.
-Уоу..-каза Ник и ни огледа от горедо долу, след това ни се усмихна.
-Момчета, мисля че си глътнах дъвката..-каза Тео и всички се засмяхме. Блейк се приближи до мен и ме завъртя, след което се доближи до ухото.
-Изглеждаш ослепително-прошепна той и аз се засмях.
-Да вървим!-каза Ариана и с момичетата влязохме в колите на кавалерите ни.
______
Колата спря и Блейк слезе, след това отвори вратата ми и ми подаде ръка, за да изляза. Поех ръката му и слязох от колата. С крайчето на окото ми погледнах към останалите, за да разбера дали са тук. Видях ги да вървят след нас и отново погледнах напред.
-Влизайте!-каза Алек, който вече беше заел мястото си като охраняващ.
С Блейк влязохме във въпросната зала и видях, че беше пълно. Огледах се, но не видях сейфа никъде.
-Блейк, но тук няма сейф?-казах аз и той сложи пръст между устните ми.
-По-тихо Тара! Нали не искаш да ни чуят?!-прошепна той и аз кимнах. След миг се появиха Миа, Тео, Ариана и Ник.
-Нещо не е наред!-прошепна Ник и подшушна нещо на Блейк и Ноа. Зачудих се какво им казва. Нали и ние участваме в тази лудория, защо не ни казват?
-По дяволите!-каза Тео и се хвана за главата.
-Мамка му!-изруга Блейк и ме задърпа нанякъде.
-Блейк къде отиваме?-попитах тихо като се опитвах да поддържам темпото му, но не се получаваше и леко поддичвах след него. Само ако знаеше, че
изобщо не е удобно да се ходи бързо с такива обувки!
Докато се чудих какво толкова се случваше се огледах и разбрах, че се намирахме в тоалетните.
-Искам да си спокойна! Каквото и да стане не се отделяй от мен! Разбра ли?-попита ме и аз кимнах, въпреки че не разбирах какво се случваше.
-Но..защо? Какво има?-попитах и той изпуфтя.
-Ако ти кажа, ще се изплашиш, за това по-добре да не знаеш!-каза и постави целувка на челото ми. Хвана главата ми в шепите си и продума.
-Всичко ще бъде наред! Нали?-попита ме Блейк.
-Да!-казах и отново се запътихме към залата.
Нещо не беше наред! Но какво?