...
-Разкарай се от тук Тара!-извика и с все сила счупи чашата, която държеше.
-Блейк спри! Какво се случва? Защо си направил това?-попитах и посочих цялата бъркотия, в стаята му.
-Казах да се махнеш, отиди при скъпото си гадже и ме остави на мира мамка му!-извика.
-Блейк не викай! Два часът е!
-Мислиш ли че ми пука Тара?-каза и тръгна към мен. Аз тръгнах назад и почти не се порязах на едно от стъклата.
-Ауч!-изхоках и се хванах за крака.
-Какво стана? Добре ли си? Тара!-погледнах го. Нямаше и помен от яростния Блейк, а на негово място беше дошъл загрижения и мил Блейк.
-Добре съм, просто лека драскотина.-казах и пуснах крака си.
-Сега ще ми обясниш ли какво се случва?-попитах го и зачаках отговор. Той само ме гледаше продължително и премисляше какво точно да ми отговори.
-Ела с мен..-каза и излезе от стаята, а аз го последвах.
Той сляза на първия етаж и се запъти към вратата.
-Къде отиваме?-погледнах го въпросително.
-Ще видиш!-отвърна ми той. Облече коженото си яке и обу обувките си, а след това ме изчака и аз да се обуя.
Направих го и излязохме от къщата. Видях как Блейк отключва колата си и заема шофьорското място. Аз не се бях качила в колата все още. Отворих вратата на колата от дясната страна и го погледнах въпросително.
-Наясно ли си, че съм по пижами?-попитах и показах облеклото си.
-Спокойно просто се качи!-каза и го послушах. Той запали колата си и потеглихме.
По време на пътуването се опитвах да поддържам разговор с него, но беше много трудно. Отговаряше ми и след това се съсредоточаваше върху пътя.
-Няма ли да ми кажеш къде отиваме?-попитах го умолително, но той поклати глава отрицателно.
-Ще разбереш, когато пристигним.-след като чух това, всички шансове да получа отговор се изпариха. Извърнах глава към прозореца и се загледах през него. Виждах дървета и храсти. Сетих се за един момент, когато с нашите...момент дървета, храсти! Зениците ми се разшириха и сърцето ми забърза ритъма си. Сега ми светна. Той искаше да ме убие, а аз като най-голямата глупачка се съгласих доброволно. Не може да бъде.
-Б-блейк!-погледнах към него, но не можех да го видя много добре, понеже едвам сдържах сълзите си. Той ме погледна и намали скоростта, с която се движехме.
-Какво стана?-попита ме и хвана лицето ми.
-Добре ли си Тара?-поклатих отрицателно глава.
-Какво има?
-А-аз...Б-блейк, моля те!-сълзите ми се спуснаха по бузите ми-не ме убивай Блейк, моля те!-погледнах го умолително.
-Тара! Няма да те убивам! Защо си помисли това?-попита ме загрижено.
-Н-няма ли?
-Няма!
-А-аз..това е гора, и аз си помислих, че ще ме у-убиеш и..-бях прекъсната.
-Спокойно!-каза и изтри сълзите ми.
Отдъхнах си. Защо изобщо си го помислих? Та нали той ме спаси от служителите на баща му. Ама че съм глупачка.
След около десет минути усетих как колата спира. Погледнах към Блейк.
-Пристигнахме!-каза и се огледах. Не разбирах къде сме, все още виждах само храсти и дървета. Погледнах го въпросително.
-Къде? Аз още не разбирам!-казах и се приближих към него.
-Ела насам-каза и премахна някакъв храст. Пред мен се разкри малко езеро и в близост до него се намираше едно дърво.
-Какво правим тук Блейк?-попитах го неразбиращо.
Той не ми отвърна нищо, просто тръгна напред и седна на земята. Последвах го и направих същото като него.
Погледът му беше забит в езерото и изражението на лицето му ми подсказваше, че премисля нещо. Запитах се нещо. Защо е толкова загадъчен? Никога не казва нищо, само премисля информацията, но никога не я споделя. Какво толкова му се беше случило?
-Кога починаха вашите?-изстреля въпроса мигновено. Примигнах наколко пъти и лицето ми си смръчи. Какво значеше това? Той от къде знае за това?
-Т-ти от къде з-знаеш за това?-попитах и в този момент в съзнанието ми се появиха спомени. Болезнени спомени, които исках да забравя.
-Няма значение-каза той.
-Преди три години-казах и обгърнах краката с ръцете си.
-Моята майка преди четири-отвърна ми и го погледнах.
-Съжалявам-отвърнах му. Не знаех, че майка му е починала. Сигурно това е причината, за грубото му държание. Нямало е кой да се грижи за него и да му показва обичта си.
Говорихме си за най-различни неща. Може да се каже, че се опознахме. Разказа ми много щури неща, които е правил като малък. Аз също му споделих за различни неща от миналото ми.
-Искаш ли да поплуваме?-попита ме и с едно движение премахна тениската си, а след това и дънките си.
Пред мен се разкри добре оформеното му тяло. Несъзнателно прехапах устната си и тогава се усетих.
-Какво, не! Няма начин!-казах и се засмях.
-Хайде де, ще е забавно!-каза ми той.
-Не мога да плувам-изтърсих набързо и той ме погледна с усмивка.
-Спокойно, нали аз съм тук, а и не е толкова дълбоко. Ще се справиш Тара. Просто ми се довери!-каза и ми подаде ръката си. Аз я хванах, но го спрях преди да е тръгнал.
-Добре, но трябва да се съблека, после няма как да пътувам с мокри дрехи.-казах му и той кимна, след това ме зачака.
-Може ли да се обърнеш?-попитах и той се засмя, но все пак го направи. Събух обувките си, а след това клина си.
-Готово-съобщих му и той се обърна, след което ме погледна въпросително.
-Ето-подаде ми тениската си-облечи тази и съблечи твоята.-благодарих му и го накарах да се обърне отново.
След като бях готова Блейк ме задърпа към езерото и цопна в него. Аз се засмях и влязох във водата, която ми се стори изненадващо топла.
Блейк изплува от водата и започна да ме пръска.
-Ейй!-казах и започнах да го пръскам и аз. Блейк се смееше с глас, както и аз. За първи път го чувам да се смее. Беше толкова сладък. Какво? Това аз ли си го помислих?
Погледнах го. Той се беше втренчил в мен и отново се беше замислил за нещо. Засмях си и се приближих към него, след което размахах ръка пред очите му. Блейк се осъзна и се засмя. Трябваше да се усмихва по-често.
Блейк скъси и малкото разстояние, което имаше между нас и ме погали по бузата.
-Красива си-каза той и аз се усмихнах. Загледах се в очите му. Бяха светли и можех да разпозная синия и зеления цвят в тах. Плъзнах погледа си към устните му. Толкова розови, пухкави и привличащи.
Блейк постави едната си ръка на талията ми, а другата върху дасната ми буза. Аз поставих своите ръце на тила му и продължавах да се му се любувам.
След миг усетих онези розови и пухкави устни как се сливат с моите. Блейк ме целуна и аз му отвърнах. Той облиза долната ми устна като леко я захапа, за да му дам достъп. Когато той получи това, което иска ме хвана и ме надигна. Аз увих краката си около него, а той постави ръцете си под мен, да за ме придържа. Продължаваше да ме целува, а аз му отвръщах.
Беше вълшебно. Усещах как корема ми се беше свил и усещах странно чувство, което не бях изпитвала от много време.
Дали се бях влюбила в Блейк Питърс?