По време на "партито" се появи някакъв Сами. Не го познавах, но момичетата ми казаха да не се занимавам с него, защото е много опасен. Наистина изглеждаше много опасен. Държанието му беше грубо и речника му беше пълен с ругатни. Реших най-добре да не контактувам с него и да го избягвам.
Играехме на бира понг, само че имаше различни питиета, не само бира. Когато трябваше някой да пие си избира една от чашите, и пие като не знае какво е нейното съдържание. В играта участваха почти всички, без мен и Аштън. Въпреки, че не беше играл, беше пил и не беше много адекватен.
Аз разбира се не играх, а само гледах. Не беше в мой стил да правя такива неща.
Поради тази причина стоях на дивана и умирах от скука.
Докато си седях при мен дойде Сами.
-Охо, какво си имаме тук?! Коя си ти кукличке?
-Няма значение-казах и се изправих, за да си тръгна.
-Седни де, искам да се забавляваме.-дръпна ме отново на дивана и плъзна ръката си по крака ми.
-Ръцете долу!-каза Аштън и се намести между нас. Ох, колко бях благодарна, че дойде да ме спаси от този ненормалник.
-Йо Аш, я ми дай номера и, искам и аз да се забавлявам с нея.-каза и ми намигна. Колко противно, на всичкото отгоре ме мислеше за някаква проститутка! Как го търпят изобщо? Защо не го разкарат, и без това е грубиян.
Аштън го изгледа на кръв.
-Ако я докоснеш още веднъж ще съжаляваш!-заплаши го той.
-Спокойно брато, защо се палиш заради някаква уличница?-ауч, това заболя.
Станах и изтичах в стаята си.
Не знам защо, но думите му се забиха в съзнанието ми. Нараниха ме. Не го издържам повече.
Щом се качих в стаята си, се разплаках, не можех повече да сдържам сълзите си. Захлипах тихо в стаята си и не можех да спра.
След минута в стаята ми се появи Аштън. Седна до мен и ме придърпа към себе си. Обви ръцете си около мен. Усетих топлината, която излъчваше. Беше ми приятно, но все още не можех да се успокоя.
Аштън хвана главата ми в шепите си и с палци избърса сълзите ми.
-Не искам повече никога да плачеш! Никога!-каза той а аз затворих очите си, за да задържа сълзите си. Кимнах и отворих очи.
-Изгонихме всички, вече можеш да си спокойна. И не ме плаши повече така, чу ли?-каза ми.
-Д-добре.
-Хайде красавице усмихни се!-не ми беше изобщо до усмивки, но все пак се насилих да се усмихна.
-Точно така! Виж колко си красива така!-не казах нищо, просто го слушах как ме утешава и му се получаваше до някъде.
Аштън плъзна дясната си ръка и я постави върху бузата ми.
След това се наведе и направи нещото, което най-малко очаквах. Целуна ме.
Целувката беше кратка, но той вложи цялата си нежност в нея. Аз го погледнах и му се усмихнах топло. Не вярвах, че ще направи нещо подобно. Все пак ми беше споменал за някакво момиче. Бях забравила името и, но не съм забравила как беше плакал за нея.
Зачудих се дали това беше правилно. Харесвах го, беше мил, загрижен и никога не ме е обиждал или карал да се чувствам зле. Помагал ми е толкова много, но все още не бях сигурна, че се познаваме достатъчно, за да прави такива неща. Не исках да стане същото като преди!
-Ела..-каза Аштън и ме задърпа нанякъде.
-А-аз първо трябва д-да се преоблека-съобщих му, но той продължи. Стигнахме до стаята му и след това влязохме.
Подаде ми някаква дреха и тръгна да излиза.
-Къде?
-Излизам, за да се оправиш и трябва да говоря с Блейк.-аз го погледнах въпросително и той се приближи до мен.
-Спокойно, връщам се след минута и по-добре да си се оправила до тогава.-каза и посави малка целувка върху бузата ми, след което излезе.
Аз се усмихнах и поклятих глава.
Съблякох дрехите си и обялкох тениската, която ми беше оставил Аш. Тениската му беше дълга и миришеше на него. Вече бях готова и се чудих какво да правя. Допи ми се вода и реших да сляза до кухнята.
Слизах по стъпалата, когато чух Аштън и Блейк да си говорят.
Нямах намерение да подслушвам, за това тръгнах на обратно, но нещо ме спря. Чух името си в разговора им. Какво толкова си говорят за мен?
Приближих се до стената и се заслушах.
-Защо винаги се опира на теб, когато стане нещо? Толкова ли не може да се оправи сама?!-беше Блейк. Отново говореше със злоба и не разбирах защо. Какво толкова му направих?
-Защото ти се държиш ужасно с нея!
-Трябва да се шегуваш с мен! Аз ли бях онзи, който чукаше всяка, за да забрави "приятелката си"?-какво? Не можеше да е истина нали? Той плачеше за нея, нямаше смисъл в думите на Блейк.
-Ти не падаш по-долу Блейк! Същия си, даже се чудя как така не си минал и Тара!-с всяко изречение нещата ставаха все по-зле. Не знам дали можех да слушам повече.
-Не я намесвай мамка му! Ти си този, който ще го направи нали така! Постоянно и се отзоваваш и и "помагаш" и защо?! Защото я искаш за теб нали?! И после ще направиш същото като с Ариана! Просто си признай, не си този, за който се представяш Аштън. Ти си идиот!-този добре ли е? Защо постоянно го напада по този начин?
-Млъкни, няма да те слушам повече. Трябва да се качвам, защото Тара ме чака.-това беше странно, Аштън подиграваше ли му се? Защо го прави?
-Какво?! Не се ебавай с мен Аштън! Знам, че лъжеш.
-Никога не бих излъгал за нещо подобно. Тя е в стаята ми, лежаща на леглото ми само по моята тениска и секси бельо.-това беше края. Трябваше да се махна, не можех да слушам повече ругатни. Защо се държаха така? Какво толкова искат от мен?
Качих се в стаята си и си обух долнище, защото беше студено а и не исках да бъда само по "секси" бельо. Мушнах се под завивките си и затворих очи.
След минута в стаята ми влезе Аштън. Погледнах го объркано.
-Защо си тук красавице?-дойде до мен и постави лека целувка върху устинте ми.
-А-аз ъм..нямаше те и затова реших да си легна тук-казах и фокусирах фигура, стояща до вратата и наблюдаваща всяко едно наше действие. Блейк.
Замислих се над думите му. Когато Аштън беше долу с него се държеше ужасно, а сега ми говори така, сякаш съм някаква принцеса. Но и Блейк се държа неправилно, защо постоянно се карат?
-Вече съм тук и можеш да дойдеш!-каза и ми подаде ръка.
Погледнах Блейк. Седеше там в очакване на моят отговор.
-Добре-казах и поех ръката му. Тръгнахме към вратата. Погледнах Блейк, беше стиснал юмрук и затегнал челюст. Той изляза и се прибра в стаята си.
С Аштън се запътихме към стаята му и след това си легнахме.
Погледнах часа, 1:57 и все още не можех да заспя. Нямаше как да заспя, защото в продължение на 20 минути се чуват странни шумове. Разпознавах ги. Чупене на стъкла. Някой упорито чупеше стъкла и не се спираше. Нямах идея какво се случваше, но смятам да разбера!
С много усилия се измъкнах от леглото на Аштън, за да не го събудя. Излязох от стаята му и отново се чу как някой чупи стъкла. Ослушах се и разбрах, че шумът идва от стаята на Блейк. Силно се надявах да е някой навън, знам ли, съседите можеха да се карат.
Зачудих се какво толкова става.
Отидох пред вратата му и почуках, но той не ми отвори, за това влязох. Картинката не беше никак хубава. Блейк стоеше с гръб към мен и беше на път да счупи още нещо. На пода имаше стъкла от различни счупени предмети. Какво се случва? Приближих се до него и поставих ръката си на рамото му.
-Блейк добре ли си?-той се обърна и ме погледна с яростен поглед. Очите му бяха почернели. Какво му се е случило?
-Разкарай се от тук Тара!-извика и с все сила счупи чашата, която държеше.