Аштън приготви няколко палачинки, а другите остави на мен, защото се бил "изморил".
След като направих всички палачинки ги сложих пред него и се усмихнах.
-Готово, можеш да започваш.-казах аз.
-Ти няма ли да ядеш?
-Аз..не съм гладна, може ли да ми кажеш само къде държите парцалите и препаратите. Трябва да оправя тази бъркотия.-казах и посочих плота на кухнята и земята. Изглеждаха така сякаш някой е гръмнал бомба от брашно.
-От кога не си яла?
-Ама ти само това ли разбра от всичко, което ти казах?-ако някой дойде и види тази бъркотия може да загазим, а той ми говори за храна.
-Хайде, отговори ми-каза и се изправи. Доближи се до мен и повдигна леко брадичката ми.
-Аз..ъм, предполагам от ден и половина, но спокойно, добре съм! Не е нужно да се притесняваш!-побързах да кажа преди той да е казал нещо.
-Седни тук-каза и буквално ме сложи да седна на стола. Бутна чинията пред мен и ми каза да ям, след това тръгна на някъде.
-Къде отиваш?-попитах.
-Ще почистя тук, ти яж!-нареди ми.
След около пет минути вратата се отвори.
-Какво прави толкова в..-спрях се щом видях кой стои срещу мен. Блейк.
-Какво правиш тук? Кой е отключил стаята ти? Аштън нали?
-Аз..не..той..ъм-започнах да заеквам и той ме прекъсна.
-И какво се е случило тук мамка му? Вие нормални ли сте? Веднага почисти всичко!
-Съжалявам..-казах и тогава Аштън влезе в кухнята.
-Защо и викаш? Тя нищо не е направила! Спри да се държиш като задник!-каза Аш и дойде до мен.
-Ти на нейна страна ли си? На тази кучка? Изчука ли я вече Аштън? Така ли те заблуди? Що за кучка си ти?-задаваше толкова много въпроси, че ми трябваше време да осмисля всичките. Но последния го чух много ясно.
Кучка? За такава ли ме смяташе?
-Посмей да я наречеш още веднъж така и ще..- прекъснах го.
-Какво съм ти направила Блейк? Защо се държиш така с мен?
-Какво си направила ли? От къде да започна!? Първо видя как убиваме онзи измамник Конър, след това щеше да избягаш и естествено се нарани. После те доведох тук, за да ти помогна, а ти се чукаш с брат ми и взривяваш къщата с..с брашно. Знаех си, че трябваше да те убия още онази вечер!-очите ми си напълниха със сълзи. Как може да ме нарани по този начин?
Не мога да повярвам! Изтичах на горния етаж и се затворих в стаята. Свлякох се по вратата и започнах да плача. Нарани ме. И то много. Как можа!?
_________
След около час се събудих. Намирах се в някаква стая. Не беше тази, в която се намирах преди. Какво правя тук?
-Хей..-стреснах се и се обърнах към говорещото момче. Блейк! Защо ме е довел тук?
-Какво правя тук?-побързах да попитам преди да ми и казал каквото и да е. Не исках да го слушам. Не можех.
-Аз..те донесох, защото..-прекъснах го.
-Няма значение, съжалявам за случката в кухнята! Не съм искала да ти създавам такова впечатление и още по малко съм се "чукала" с брат ти! Не мисля, че думата "кучка" е уместно описание за мен, но всеки има парво на мнение.-казах и станах от леглото му. Миришеше толкова хубаво, как исках да остана в него за по-дълго.
Не! Стегни се Тара!
Тръгнах да излизам от стаята, но той хвана ръката ми.
-Ще ме изслушаш ли?-каза умолително. "Трябваше да те убия още онази вечер"-тези думи прокънтяха в главата ми.
Поклатих отрицателно глава и се отскубнах от него.
Насочих се към стаята си и преди да вляза в нея смених решението си. Вместо в моята тръгнах към тази на Аштън и влязох в нея. Той лежеше на леглото си и беше без тениска.
Опитах се да не го гледам и проговорих.
-Аз..съжалявам-казах и щях да изляза, но той ме спря.
-Какво е направил пак?-каза и потупа леглото, давайки ми знак да отида и да легна до него. Това и направих.
-Той..беше ме пренесъл в стаята си и след това искаше да ми обясни нещо, но не му позволих. Не можех да го слушам Аш. Той ме нарани. Как можа изобщо да изрече такива думи?
-Способен е на всичко-каза Аштън и ме прегърна, а аз се сгуших в него.
-Ивиних му се за ситуацията долу и му казах, че със сигурност не съм такава, за каквато ме смята и си тръгнах.-казах аз и го погледнах.
-Наистина ли можеше да ме убие още вечерта на убийството на онова момче?
Той кимна. Значи е можел, но той не го направи! Защо?
Какво иска от мен?
Вратата на стаята се отвори и от там влезе Блейк. Щом ни видя се ядоса.
-Знаех си! Знаех си, че спиш с брат ми! Защо ме излъга?! А?!
-Не съм те лъгала Блейк.
-Лъжа след лъжа..Как не те е срам поне малко!?-край. Станах от леглото и застанах пред него.
-Лъжа те така ли?! Ти чуваш ли се?! Никога не бих излъгала и никога не бих се срамувала от това, което съм!
Не се срамувам от себе си, защото не съм направила нищо, с което да заслужа твоите обидни думи! Единственото, което правиш е да разпръскваш цялата негативна енергия събрала се в теб, на околните! С какво съм заслужила това Блейк? Не съм направила нищо, не съм излъгала нито теб, нито някого друг в живота си. Спри да съсипваш и малкото щастие което имам!-отдъхнах си. Писна ми от него! Какво си позволява? Не съм някоя играчка, с която може да си играе когато пожелае!
Излязох от стаята на Аш и отидох в гостната. Там, където аз стоях от както ме беше довел тук Блейк.
_______________
Някой влезе в стаята, в която бах, с гръм и трясък.
-Ставай! Отиваме в завода!
-Аз за какво съм ви? Или сега ще ме обиждаш пред повече хора?
-Шефът иска да те види! И за това ще говорим по-късно!
Извъртях очи и тръгнах след него.