Беше странно, въпреки малкото време, което бяхме прекарали заедно, чувствах лекота. Кати беше по – тиха, в сравнение с Джес, която размахваше ръце във въздуха, докато говореше. Хари ми беше казал, че Джес не се засягала от хорските приказки. Но чувствах, че той е укротил тази нейна страна, когато са били по – малки, може би, заради дързостта на сестра му.
Почти изписках, заради приликата помежду им. Разпознах обичайните семейни черти, във лице и характер. Очевидно беше, откъде Хари е взел тъмната си къдрава коса. Майка му имаше същата, но по – дълга и стилизирана. Също така, приликата с Джес – чувството им за хумор.
Седнах, заслушвайки се в забавните истории, от детството на Хари. На моменти, щях да изплюя водата, която отпивах, срещу двете жени пред мен. Не учтиво отказаха чашата чай, без мляко, която им предложих. Изглеждаше, сякаш им беше удобно просто да си стоят и да разговарят, за това какво искам да правя за в бъдеще. Но разговорът скоро се извъртя към Хари.
- Какъв беше Хари като малък? – попитах, свършвайки със закуската си, която беше по – скоро обяд.
- Предполагам, както другите тийнейджъри, беше малко сърдит. Но винаги беше много сладък, винаги искаше да помогне. Има защитническа страна.
Знаех колко далече може да стигне Хари, когато иска да осигури безопасността на някой, понякога дори пренебрегваше себе си. Нямаше да се изненадам, ако разбера, че тези инстинкти за достигнали много по – далеч, преди време. Зачудих се, как е започнало всичко, какво е събудило изведнъж това у него, или е ставало постепенно – случка след случка. Мисълта, за малкото момче, което вместо да се забавлява и да се учи да кара колело, се е тревожило за семейството си, ме натъжи. Всеки заслужава детство.
- Получаваше пристъпи. – Джес случайно се намеси.
Разкото й изказване ме хвана неподготвена. Образа на малкото момче с големите зелени очи и къдрава коса изчезна.
- Наистина? Заради..- бързо се усетих. – Извинявай.
- Вълна от вина ме заля.
- Недей. – Кати леко се усмихна. – Предполагам, Хари ти е казал?
Леко кимнах в съгласие.
- Хубаво е, да знам, че има някой, с който да говори за това. Обикновено удавяше чувствата си в алкохола.
Кати погледна към Джес. Дъщеря й леко хвана ръката й. Тя изглеждаше благодарна на този жестм събирайки мислите си, преди да се обърне отново към мен.
- Какво има? – попитах, премествайки се по – напред.
Потърках краката си един в друг, опитвайки се да вдигна нагоре чорапите си. Джес нервно нави ръкава на едната си ръка.
- Хари бие ли се?
- О, аз...
- Знаем за бокса, но включва ли се в битки извън работа?
Нямах идея как да отговоря да въпросите им. Притесни ме загрижеността в очите им. Очевидно, Хари не ги беше запознал напълно с живота, който беше започнал без тях.
- Питаме, само защото се тревожим за него.
Тя обърна за момент главата си към дъщеря си.
- Хари е участвал в няколко битки, но говорих с него. Обеща ми, че ще спре.
Въздишки от успокоение се чуха, след отговора ми. Телата им драстично се успокоиха, облягайки се отново на дивана.
- Добре е да се знае.
Настроението се вдигна, с получената информация, същата усмивка, която бях виждала на лицето на Хари няколко пъти, се бе разпростряла върху розовите им устни.
- Ела, седни при нас. – Джес предложи. – Толкова си далече.
Весело седнах между тях.
- Толкова се радвам, да разбера, че се грижиш за него.
- Мисля, че той се грижи за мен, повече от необходимото. – пошегувах се.
- Психическата сила е загубена без емоционалните предизвикателства. Но ти му помагаш да премине през това, не мога да ти се отблагодаря достатъчно, Бу.
Думите й, ми помогнаха да осъзная, че не виждах колко много помагам на Хари. Чувствителните теми, които бяхме обсъждали, бяха затворени надълбоко вътре в него; чувствата, които подтискаше, постепенно излизаха наяве. Изглеждаше, аз бях причината за това.
- Постоянно ли имаше пристъпи?
- Не бяха толкова често, беше само когато му дойдеше в повече. – Джес изглеждаше замислена за секунда. – Но предполагам, намерил е нещо, което да му помогне срещу това.
Знаех, че говори за бокса. Не са били просто проблемите с гнева, които си изкарваше върху боксовата круша.
- Имал ли е пристъпи, откакто сте заедно?
- Не, поне не съм ги виждала. – поклатих глава
Хари винаги е бил толкова силен. Изглеждаше странно, да мисля, че може да бъде уязвим.
- Беше лесно да го успокоим. Повечето хора чувстват лека клаустрофобия, докато имат пристъп,но на Хари му харесваше, когато някой го прегърнеше. Караше го да се чувства в безопасност. Беше толкова сладък.
Засмях се на последните думи на Джес.
Нямах опит с никакви пристъпи. Не беше странно за мен, но го усещах различно. Джес отговори на следващите ми въпроси, заинтересована от това, да науча повече за Хари.
- Мога да ти покажа, ако искаш, как го успокоявах.
- Разбира се.
Очаквах, да покаже върху себе си, но когато ме помоли да седна на пода с нея се изненадах. Джес седна, с гръб към дивана, усмихвайки се топло. Беше странно. Дори когато ме помоли да седна до нея, не се почувствах неловко дори за секунда.
Обви ръцете си около мен и погали гърба ми.
- Това е за да разбера дали диша. – уведоми ме, кръстосвайки ръце пред гърдите ми.
Останахме в тази позиция, тялото ми, между краката й.
- После опитвах да го успокоя, като му говоря. Бих му пяла, но не мога.
- Хари има прекрасен глас. – казах, без да мисля.
- Чувала си го да пее?
Кимнах, обръщайки се леко, за да видя реакцията й.
- Леле, не мислех, че някой друг ще го чуе някога.
В този момент, Хари влезе в стаята. Изглеждахме странно, ръцете на сестра му бяха увити около мен, докато седяхме на пода и си говорихме. Тази мисъл не ме тревожи дълго. Той изглеждаше невероятно. Черни дънки, комбинирани с черна тениска на „Rolling Stones", косата му беше отметната назад. Лесно можеше да заблуди някого, че е част от някоя банда.
- Мамо. – Хари погледа майка си, за да му поясни какво става.